Заглавието е плагиатствано от колегата Ачо
Потресени от жегите, и въпреки състоянието на крака ми, решихме с Наско и синът му,да видим, какво става по Рила
И така, високата планина си е друга държава. Първото нещо, което видяхме, бяха следите от ужасната зима- една страшна лавина:
На широк фронт смесената гора от борове и брези беше напълно отнесена, като от експлозия, а ударната вълна беше запратила цели дънери със корените-около 3 м. диаметър, от нашата страна на реката, НАД пътя..Като се има предвид, че долината е широка 20м., и пътя е поне 5м. над реката, става ясно, че дърветата буквално са летели във въздуха!! Опустошението е пълно,коритото е задръстено със отломки, скали са се търкаляли, и всичко е изравнено ,като с грейдер!
Следват задължителните снимки, от скалата за снимки
времето беше леко облачно,прохладно, малко преди хижата прокапа, а като влязохме, се изсипа пороен дъжд! Дишаше се с лекота, и благославяхме майката природа.
Езерата са спаднали, поради разрушените стени, но има доволно вода, а и снежец все още:
Меандрите на реката, ви карат да се чувствате като герой от филма "Смело сърце".Пейзажа е потресаващ,и за пореден път доказва, че българинът НЕ ЗАСЛУЖАВА земята, в която живее.
На езерата имаше доволно риболовци, професионално ловящи от години, основно на булдо,и блесна.Мухарството е нещо, което се посреща леко с насмешка, основно, "защото е нерезултатно". За добър резултат се счита, ако ти ударят 20 риби, да си напълниш раницата.Разбира се, "риба с въдица свършване няма".За съжаление, булдото е метод, резултатен почти колкото хлорната вар-ако са излезли риби, ги събираш на 80 м. дистанция като картофи. Обяснява се, "как миналият ден направихме по 15 риби на човек, а днес ,едва по 4", и "знаеш ли тука какво правят тия с комбайните!?"
Знам, както знам, че живота ми мина да зарибявам тия езера, и счупих 3 коли, но нейсе..
Мухи имаше малко, основно клекови/малки домашни/. Рибите събираха нарядко. Аз също бях разпънал булдо, но интереса ми беше ,разбира се, към нашата краста. Забелязях как една риба прибра, успях да реагирам светкавично, благодарение на добре подбрания комплект шнур-макара, и резултата не закъсня:
Рибката беше 32 см, и ми достави голяма радост. За пореден път се доказа основната ми муха за езера, и останах много доволен от новия типет материал, който може да намерите във един известен магазин
Изобщо ,кеф!!!
Емоции имаше. Наско също си хвана ,пак на шнур,разбира се:
Кълвяха и много дребни сивенчета-м/у 12- 20 см.
Риби има, благодарение на последното зарибяване.
Много от риболовците, които посещават езерата, са започнали да събират пари, и да купуват рибки! Далеч съм от мисълта, че може да се превърнем във туристическо-мухарска дестинация, вместо да се оплакваме, че "никой не идва във хижата", или че може да не взимаме, колкото можем да свалим додолу, а по една-две риби, но има напредък!
Поздрави!!