Понеже частта с езерата ми се вижда прекалено празна, реших да разделя един риболовнен ден в две теми. Това се явява като продължение на тази тема:
http://forum.akulata.com/viewtopic.php?f=46&t=8050... сбрахме цирка и айде към Йончевото езеро.
Около 11ч. вече бяхме стигнали така нареченият "комплекс Мальовица" или това е крайната точка достъпна с автомобил. Паркингът беше препълнен и трудно си намерихме къде да спрем, все пак нормално за началото на август. Досега не се бяхме качвали там и просто следвахме маркировката. Маршрутът е много приятен и живописен, ще се опитам да ви го онагледя със няколко снимки.
По пътя нагоре не срещнахме много хора, явно повечето са се насочили към Мальовица или просто са тръгнали навреме - не като на с по пладне
Езерото ни посрещна така - слънчево, гладко със съвсем лек ветрец и малко хора. Хубави кръгчета се виждаха по цялата повърхност и кръвта ми закипя.
Полужението в планината обаче бързо се променя. Докато отморим малко и разпъна мухарката се появи вятър, който набръчка езерто и накара рибите да се покрият. Това не ме спря и използвах всяко притихване на вятъра за да разпъна шнура. Обстоятелствате ме принудиха да започна с мокра муха - black zulu red tag. Изпробвах още няколко мухички, но без резултат. Малко по малко стигнах до подветрената страна. Надявах се когато стигна до там вятърът да е спрял и рибите да започнат да взимат това което им е докарал. За мое огромно съжаление той, не само че не спря ами вече духаше постоянно и кратките паузи помагащи ми за кастинга липсваха.
С времето забелязх няколко места на които явно вятърът беше по-слаб и повърността на езерото сравнително равна. Там видях няколко малки кръгчета и си казах "време е да сложа
сухата муха "Д.Савов лейк спешъл""
. Дори това тайно оръжие, вързано от собствените ми ръце не помогна. Взех да се замислям дали проблемът не е именно в
"вързано от собствените ми ръце".
Така или иначе риболовът беше труден, рибите също. След едно от поредните оплитания благодарение на вятъра издърпах шнура в краката си да го разплета. Справих се с тази задача и какво мислите? Ами без ни най-малко да подозирам мухата се бе доказала. Този разбойник с размерите на малкият ми пръст се беше обесил.
Тогава всичко беше ясно - нямаше как да виня мухата, реално когато не пипах въдицата тя си работеше
Проблемът бе в зад въдичното устройство...
Въпреки всичко бях решен да обиколя цялото езеро за да съм сигурен, че не съм пропуснал нещо. След около 3ч. беше станало време да си ходим и срам не срам приключих с риболовът.
По-скоро така си мислих, докато не видях табелата за платеното на Говедарци. Последваха рязък ляв завой и думите "ако тук не хвана - няма къде!". Ох тогава не подозирах колко щях да съжалявам за за тези думи...
След час и половина и вече изпробвана всяка една муха от кутията, дори тези за клен, трябваше да си ходим.
Голямото ми желание и упоритост, сменянето на местата/водоемите от река през планинско езеро и накрая зарибен водоем не бяха спомогнали да избегна капото. Както обикновенно се справям с подобни ситуации, използвах чувството си за хумор и казах "С този късмет дето ме гони днес и в магазина да ида няма да има пъстърва или най-много да е свършила".
Излетът беше страхотен, многото приятни гледки и сладки горски плодове бързо заличиха горчилката. Сега се обърщам назад с усмивка и приятни спомени.
Поздрави на всички!
Крис