Ще започна с малко предистория за въведение. Миналата седмица колегата
Mutavdzhiyski ми се обади да се включа в едно добро дело и покрай него да пробваме да излъжем някоя рибка. Уговорката беше да се обадят в Тошков чарк за матрял и ако има в събота да качим 2-3 хиляди рибки до Йончевтото и Свинското езеро. Взех идеята присърце, защото никога не се бях включвал в зарибяване, а сега ми се откриваше тази възможност. Обаче имаше един малък проблем - не се бях качвал в планината след Август, освен да крам ски и нямах много екипировка.
Докато чаках новини за зарибителният материал в главата ми се въртяха какви ли не въпроси - Как да се облека?; Какво да нося в раницата?; Какви мухи? и тн. Ето че заветният петък дойде, а аз вече бях преборил въпросите и бях готов за планината. Жоро звънна и ме информира, че мероприятието няма да се състои защото в Тошков чарк няма подходящи по размер рибки.
Новината дойде малко неочаквано, бях се настроил за езерен риболов. Освен това се бях освободил от всякакви ангажименти за събота. Зачудех се какво да правя сега...
Не ми трябваше много време да осъзная, че меракът е по-силен от тока
. Реших да отида сам или с приятели които нямат общо с риболова. Една приятелка се нави да ми прави компания по пътя, а горе на езерата да отмаря, четейки книга.
Както се казва в приказките "речено - сторено". В събота сутринта тръгнахме към комплекс Мальовица, около 10ч. поехме нагоре по пътеката. Гората още се събуждаше, не след дълго видяхме голям женски фазан само на метри от нас. За жалсот явно той първи е видял нас, а ние го забелязахме чак като хвръкна.
Времето беше хладно, въпреки слънцето, а разстенията и гората започваха да се прошарват. Когато спряхме за една от почивките и се омълчахме усетихме нещо странно - все едно бяхме оглушели. Толкова беше тихо, нямаше нито птички да пеят нито муха да бръмне, дори вятър нямаше -
невероятна тишина! По път се възсползвахме от последните боровинки и малини, направихме няколко хубави снимки и без много почивки достигнахме целта си.
Очаквах да няма много хора и дори да сме само ние на езерото поради липсата на какъвто и да било автомобил на паркина или човешки глас по целият път нагоре. Това до някъде се оправда, докато се подкрепяхме с няколко сандвича огледах внимателно обстановката. Забелязах двама рибари на камъните и група планинари далеч по билото. Имаше лек ветрец, но се забелязваха и така търсените от мен кръгчета
Обстановката предполагаше условия граничещи с перфектните. За мое съжаление много скоро всичко щеше да се промени.
Групата планинари които бяха на билото тръгнаха към нас и то доста звучно. Не бях доволен, че развалят тишината, но нямаше как да ги виня в тази тишина човешкя глас можеше да се чуе на километри. Малко по малко с приближаването им забелязах, че не държат щеки, а въдици. Докато хапна и сглобя такъмите езерото бе пълно с рибари - ако трябва да съм по-точен около 10 човека с мен. Не бях очаквал толкова народ, а камоли рибари. Тайно се надявах да са колеги с мухарки, но бяха спинингисти - кой с воблер, кой с блесна, кой с булдо... единствено онези двамата дето бяха в началото на камъните не разбрах с/на какво ловят.
Сложих аз вече изпробваната и вързана от мен
планинска муха на Д.Савов с червено дупе и започнах. Не бях хващал мухарката повече от месец и кастинга беше силно занемарен... Това е една от основните причини да подплаша част от хранещите се риби, другата беше ярко жълтото ми яке...
С опитите да подобря кастинга и да излъжа някое рибе и времето взе да се влошава. Така познатият ми вятър започна да бръчка езерото, а с него и без това лошият кастинг отиде на кино. Не се отказах, продължих да опорствам и отидох до мястото от което започнаха колегите с блесните (те вече се бяха поразпръснали на по 20-30м един от друг). Именно там забелязах (а и един от колегите ми обърна внимание), че има няколко макар и малки пъстървички които вземат нещо от повърхността. Видях 3-4 с размери 10-20см. и поради липсата на по-добра алтернатива се прицелих в тях. Не след дълго мухата ми беше подложена на такъв оглед от страна на рибите, че се притесних. Все пак знам колко мога да вързвам, но това беше най-доброто ми произведение. Една риба от порядъка на 20см. мина близо до мухата и я забеляза, застана под нея и на 3 пъти я огледа обстойно от близо и далеч, след което се врътна и замина... Не мина много време и това се повтори с подобна по размери риба, но тогава на едно от оглежданията леко подръпнах мухата. Рибата явно си помисли "сега или никога" и скочи по мухата, но не успя да налапа и след моята засечка се скри в дълбокото.
От мухите на Данчо бях вързал само 5-6 на куки 16-18 от които 1/2 бяха с ред таг другата 1/2 - без. Поради добрия ми кастинг и силният вятър, бях оркасил доста от храстите с ред-таг мухите и преминах на тези без такъв. В това време видях един от колегите, ловящ на булдо на не повече от 20м от мен, че извади 2-3 рибки с размер около 25см. За мое щастие не го видях да ги прибира...
Продължих да упорствам и това даде резултат, не след дълго късметът ми се усмихна. При едно от подаванията, след задължителният оглед, явно мухата издържа теста и след засечка имах риба. С големи усилия докарах до брега този гигант.
В къщи със учудване установих колко лесно се лъже окото/мозъка като нямаш база за сравнение (това по повод едни филми на Diskovery - Brain Games). Ето и следващата снимка на същата риба, имайте на предвид, че ръцете ми не са много големи
Пробвах още няколко пъти и реших че е време малко по малко да се връщам обратно защото взеха да приближават черни облаци. По пътя на обратно се заиграх с едно-две зверчета, но бяха дори по-малки от показаното, пък и неможах да ги надхитря. Накрая видях един истински звяр (30-40см.) който от време на време събираше нещо от водата, като в най-близката до брега точка беше на около 1м. от най-далечната дистанция която можех да достигна
. Отделих около 20-30мин. на това създание което за това време направи 6-7 вземания в близост до моята муха, но така и не я пожела.
След като небето се изпълни с тъмни облаци и нямаше шанс скоро да изгрее слънце, решихме - време е да си ходим. С радостен плам в очите слизах надолу и си мислих за първата си уловена езерна пъстърва. Стъпка по стъпка трупах ценен опит и невероятни спомени. Ето една от снимките която най-много ми хареса, направена при изкачването по посока на Витоша.
Поздрави,
Крис
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
