Здравейте, колеги,
Остават малко дни до края на пъстървовия сезон, затова не трябва да не се губи ценно време и трябва да използваме всеки удобен момент. Тази година все ми се разминаваха планинските излети и затова беше време да се качим до някое езерце. Прогнозата не позволяваше много далечни дестинации и Йончевото езеро изглеждаше най-удобен вариант.
С малко закъснение и няколко големи почивки за хапване на горски плодове, около 1ч. на обяд бяхме при езерото. Времето се менеше през 30мин. от слънчево към дъждовно и обратно. Вятър почти нямаше, а когато се появяваше - сравнително слаб. Присъствието на кръгчета на повърхността на водата, от събиращи насекоми риби, се менеше правопропорционално с метеорологичната обстановка.
На отсрешния брях имаше двама колеги които я мъчиха на воблери, блесни и може би булдо. Аз заложих на изпитаната мравка на Данчо с размери 16-18. Началото беше силно извадих няколко дребосъка към 10см. (всеки!
). След това имах една по-хубава риба около 20-25см. При обиколката подплаших и няколко 30-40см. които дебнеха много близо до брега, а аз забелязах чак като "хукнаха". Арестувах още няколко малки хулигани и направих бройката около 10. Всичките бяха балакнки с много хубава окраска.
За цялото това време 2-3ч. скачаха и прилично големи риби, но повечето в средата на езерото. Имаше и моменти на пълна тишина и равна вода. Тъкмо завършвах обиколката си и мислих да се връщам когато зад мен на няма и 10м. изпляска нещо голямо. Изненадата беше голяма първо, защото бях в цял ръст, второ беше много близо до мен и трето защото беше нещо голямо.
Веднага промених решението си и реших да дам шанс на рибата
Бързо се сниших и започнах да търся начин да подам. Не беше много удобно от гледна точка на вятър и един надвиснал клек. Подадох където трябва и зачаках... чакането беше дълго, но бях търпелив. В един момент се бях загледал в другия край на езерото когато пак чух познатия звук. Последва мигновенна засечка и веднага осъзнах, че съм прекалено разсеян от дългото чакане и рибата е взела нещо на 3-4м. в страни от моята муха.
Тръгнах да подавам отново там и последва закачка в клека, късане, превързване и пак подаване. Не подадох добре и веднага реших да презаметна - мухата в клека и познатата схема. След като оставих 3 мухи на клека успях да подам където искам. Започна мъчителното чакане... този път рибата взе нещо на сантиметри от мухата ми, която знаех само горе-долу къде е в купа от сламки и тн.
За сметка на това успях да видя рибата. Беше голяма 40-50см. предполагам балканка и се показваше на интервали от 5-10мин. все на това място. Интересното беше, че никога не съм очаквал толкова голяма риба да събира мухи толкова стръвно. Всяко показване беше съпътствано със зверски плясък във водата. При единственото в което видях рибата тя се скочи в целия си блясък над водата.
Това ме развалнува доста и побързах да подам пак преди рибата да се е завърнала. Познатата схема клек-късане-нова муха-подавам където трябва и чакам. Мина доста време, аз се бях захласнал по красотата на заобикалящата природа когато пак чух плясък от към моята муха. Стреснат от унеса по природата, направих засечка, но нищо.
Личеше си, че течението караше мухички и ги събираше в 1-2 кв.м. спокойна вода и именно оттам минаваше рибата. За мое съжаление явно се събираха доста мухи или поне моята не е била достатъчно привлекателна.
При толкова много късания реших да изпробвам друга муха и друг размер. Съответно не пропуснах при първото хвърляне да закача, този път успях да си запазя мухата. Следващо подаване пак закачам на клека и късам. Реших, че няма да я бъде тази риба и че съм скъсал достатъчно мухи, а и времето напредна - беше време да си ходя.
Дълго след като се махнах следих с поглед мястото, но рибата така и не се появи повече. Събрахме багажа и с групата тръгнахме надолу.
Беше един страхотен ден в планината изпълнен с хубави гледки, вкусни горски плодове, емоции и още много много хубави и успокояващи гледки. Там оставих и едно дърво накичено като коледна елха с мойте мушета и една голяма и гладна балканка. Живот и здраве, някой ден ще се върна да си поиграем пак с нея.
Поздрави,
Крис
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
