Здравейте пичове!!! Най-накрая колегата ми се взе в ръце след градивната ми критика, че ако не ми помогне и днес, няма смисъл от репортажа, качи снимките, и ето - веднага ви докладвам каква я свърших.
Лекинко се вдигам към ту 8.00 и внимателно подхвърлям на супругата, че в този хубав ден дългът ни зове!! Нали се сещате каква програма последва
. Но...за да има мир в къщи, с бясна скорост отивам до "Бриколаж", купувам ъгли, дръжки за шкафа на щерката, дето се счупили :evil:, латекс за петното в кухнята :twisted: , връщам се със скоростта на светлината, вдигам сина да ми помогне, че немам вече нерви
и към ту 11.00 му се вижда края. В този момент една сънена пчела се опитва да влезе през прозореца в стаята, което прелива чашата, давам бързи инструкции за приключване на ремонта, грабвам такъмите, приватизирам телефона с камерката и към 12.30 съм на любимия ТЕЦ. За тези, които не са се сблъсквали с "невероятната красота" на това създадено от бога място
е първата ни снимка:
Както се казва, коментарът е излишен. Но изкуството иска жертви - щом има перести кленчета, кой ти гледа красота!! С радост установявам, че нивото на водата е прилично, но пък не се вижда кьорава рибка. Дълбачката е поработила и към помпата значително е разширила канала, което е видно от следващите две снимки:
Започва бат ви Райко да маха със шнурчето лекинко, по-силнинко, по-навътре, по-близко до брега, бе неще и неще пущината! Нищо обаче не е в състояние да сломи бойния ни дух и на една плитчинка, запечатана на долната снимка, най - накрая един "гигант" около 7-8 см. с мощен плясък
целуна мухата. За повече не му достигнаха силиците
Независимо от това, самия факт на вдигналата се рибка сгря бедното ми сърце и ми даде допълнителни сили да махам с шнура. След като обиколих целия канал, най-накрая един хубавец около 20-тина см. с мерак се вдигна от дълбокото / колкото и относително да звучи дълбочина от 60-тина см./ и смукна мухичката с мерак. С грях на сърцето си признавам, че толкова ми липсваше тръпката на трептящата тояжка, че вадих хайванчето 2-3 минути
. На долните снимки се вижда дзвера и точното място, където се вдигна:
Това си остана и единствената рибка, но в този сезон вече всяко пипане си е повод за радост. Както казват хората - едничка, но добричка
.
Сега, за да стане репортажа съвсем интересен, вижте последната снимка:
Тъй като няма сравнителен материал, по който да се ориентирате, става въпрос за един канал с дължина около 50-тина метра, широчина най-много 3-4 метра и дълбочина не повече от 1.00 - 1.30 метра /без тинята/. Въпросното каналче е много старо, аз знам местността от 1991г. и тогава си го имаше, водата е изключително бистра, зашаварено е почти на 100% и 99% от рибарите го подминават, или в най-добрия случай хвърлят за по 15-тина минути и се местят по-нататък. Обаче, приятели, просто е необходимо да застанете мирно и тихо 3-4 минути, и като че ли от нищото се появяват 3-4 "лакътника" - вервайте ми, не послъгвам, и поне още 5-6 по 30-тина см. Цяло лято ги пробвах, но най- доброто, което успях да постигна е едно вдигане на една от по-дребните риби и кратко заглеждане в мухата, нищо повече - между другото точно заснетото място - гледайте в горния десен ъгъл на снимката - това е една върбичка, около която е единственото възможно място лятно време да се хвърли муха и тя да бъде видима. Между другото рибите са невероятни - почти черни, което ми напомня далечната 1983г., когато с жена ми бяхме още гаджета, и когато в езерцата на Южния парк съм гледал / и не само гледал
/ почти черни линове и дано не ви звучи, че ви будалкам, почти черна слънчевка. Може би пък е за добро недостъпността на въпросното каналче, нека са си живи и здрави хайванчетата!! Е, приятели, толкова от мен засега. Пожелавам ви много успехи и яки рибоци на муарките!!!