Здравейте пичове муари!!! Най-накрая омаломощихме "ю ес би" кабелчето
, дето ни къса нервите от два дни и тутакси сядам да ви докладвам! Скоквам в съботата, вдигам щорите, мале, мале кучи студ и "мордорско небо". Изчаквам уставно до 10.45, съфорумеца Иво не се обажда - живот и здраве да е братле, друг път, и към ту 12.00 цъфвам на ТЕЦ-о. От уважение към основния канал похвърлям малко, макар да усещам, че ако даде, то това ще стане на "тънкото" местенце от миналия път. След около 30 минути, решавам, че е време да отида там. Изкачвайки се по лекото възвишение, в далечината виждам мъжка фигура точно под ската. Бре, викам си, ей ся се запознах с някой съфорумец!! Качвам 24-каратова усмивка на манИкенската физиономия
и се устремявам към колегата. Приближавайки обаче, виждам, че нищо не "хвърка" във въздуха
, а пича се щура напред - назад!!?? Като наближавам съвсем, установявам, че човека не е колега, а земемер с репер в ръка!! След размяната на любезности от сорта - абе и ние земемерите сме си луди, ама па и вие рибарите не сте по-назад!, следва въпроса от моя страна - братко, завод ли ще строим, или что?? Нали се сещате за отговора - ние само им мерим, нищо не знаем!! Блядата ми надежда, че в близко бъдеще гадовете ще се махнат, тъй като видимо вече почти няма накъде да се копае, просто избива подпочвената вода, изчезва като сутрешна мъгла
. Явно нещо ще измислят и окончателно ще затрият мястото :twisted: :twisted:. Както и да е. Приближавам лекинко местенцето и започвам да подавам - между другото съм с "Професионала" и той се държа геройски на студа
. Мухицата е същата - коркова 14 - ска. Пръчката -
затаете дъх :wink: - 2.55м., 5/6 клас "Мепси", която - съвсем сериозно - много ми е легнала на сърцето!! След 4-5 подавания глътва воздух долния хубавец:
Направи ми впечатление, че рибата явно основно се храни с водораслите, защото, доколкото може да се види от долната снимка, при "позирането" хайванчето се изпусна, и честно да ви кажа нямаше никаква разлика между плуващите във водата водорасли и изпуснатото
:
Направо ми идва да се разкрещя от радост, тъй като на практика си подобрявам рекорда за късно кълване!! След още десетина подавания излиза за фотосесия и следващото хайванче:
Продължавам с презентацията
, ех, че европейски звучи
, но добичетата не щат повече. Окрилен от успеха, решавам да направя една пълна обиколка на канала, макар да виждам, че по протежението, от чиято страна съм, почти няма вода. Крачейки усилено, в един момент забравям да си гледам в краката, и в следващия - ха пръчка на една страна, ха ямурлука на друга
, ха с левия крак потъвам в мазна кал до чатала
. Сега ми е смешно, ама тия 1 - 2 секунди, докато крака ми стигне до здрава основа, да не ви казвам що шубе брах!! Излизам с пролазване - майко мила - приличам на цигане от култовото село Долни Цибър през летния период, т.е. тапициран с кал!. Нагазвам в най-близката локва, подхранвана от избиващата вода и започва едно миене, не е за разправяне. След смяната на три броя локви, най-накрая криво-ляво се възвръща тъмносиния цвят на ханцунга и бяло-сивкавия на маратонката
!! Юнашко сърце обаче от нищо се не стряска и продължавам с обиколката. Затвърждавам предположението си - че няма вода и този път
много внимателно, се връщам на дашното местенце. Междувременно е станало към 13.30ч. и излиза гаден усилващ се страничен вятър. В един момент хвърляш в перспектива в дясно от теб, шнура се приводнява в крайно ляво
. Левата нога започва да се счуканява от влагата и с неохота приключвам мухаренето. Към моста на "Абдовица" вече започват да прехвърчат снежинки. Ето така приключи този трагикомичен излет. Въпреки всичко останах много доволен, защото доказвам поне на мене си все по-усилено, че студа и сухата муха не са несъвместими неща
. Чудя се дали да не се пробвам и тази седмица, макар, че вече съвсем се скапва времето. Та за днес толкова от мен! Поздрави на всички мухари!!