Не, всъщност не става дума за него
.
Снощи докато преглеждах темите във форума (успех на участниците в утрешното състезание! щеше ми се и аз да се включа, но така се получи че не мога; явно следващия път ще е), случайно погледнах собствения си репортаж от р. Искър и се втрещих - от 6-ти Октомври е! Ами че това прави почти цял месец без нито един излет от моя страна!!!
Реших че повече така не може да продължавам и планирах малко мухарене за днес. "Планирах" е мноого силно казано - към обяд като се поосвободих, грабнах мухарката и се запътих към автобусната спирка, без ясна идея в главата къде точно отивам.
Метнах се на първия автобус, който ме стовари в близост до ТЕЦ-Изток в Дружба . Отправих се към реката със смътната мисъл че ако условията там са лоши, може да проведа разузнавателна мисия (евентуално с бой) на територията на ТЕЦ-о.
Оказа се че реката е с доста високо ниво, бърза и студена. След кратък размисъл и получена вербална информация от внедрен на мястото агент (кратък разговор с друг рибар, който сподели че на стръв е успял да излъже "две кефалчета и една червеноперка"), прецених че няма смисъл да пробвам и продължих към ТЕЦ-о. Преминах мостчето и стигнах до началото на оня, мътния канал:
В съседство беше пътя, който изчезва в кариерата.
Никога не бях навлизал навътре,не бях минавал по него и нямах представа къде ще ме изведе. Постоях малко, почесах се дето не ме сърби, накрая реших че, предвид състоянието на реката зад мен, нямам друга алтернатива и тръгнах.
Пътят продължи успоредно на мътния канал в разстояние на около 500 метра след което рязко сви настрани, към активната част на кариерата, където копаят в момента багерите, и където действително има система от отводнителни канали, в които водата е бистра.
Погледнах отгоре (нивото на водата беше на около 10 метра по-ниско от мястото но което стоях) да видя има ли признаци за присъствие на риби.
Този канал беше доста плитък и не възлагах големи надежди на него.
Оказа се обаче че точно под мен има цяло ято кефалчета под и около мярката, които се движеха напред-назад във водата.
В този момент долових някакво движение с периферното си зрение. Погледнах и дъхът ми спря: няколко тъмни сенки бавно и величествено преминаваха встрани от ятото - това бяха кефали с размери около (и над!) лакът! С треперещи от вълнение пръсти извадих фотоапарата и направих няколко снимки, за да съм сигурен после че не ми се е привидяло.
За съжаление снимките не излязоха много ясни
- и аз доста се взирам за да различа нещо (май ще трябва поляризиращ филтър за подобни ситуации).
Огледах наоколо за пътечка надолу - няма. Пък са едни стръмни и ронливи насипи - река ли да тръгна надолу, ще спра чак при кефалите
. Отидох петдесетина метра встрани, където беше малко
по-полегато и там се свлякох долу. Тръгнах внимателно и бавно (да не изплаша кефалите) наобратно. Веднага разбрах че това "бавно" всъщност е твърде бързо за терена - за малко да се набутам в нещо средно между тиня и плаващ пясък. По нататък продължих крайно внимателно (и то не заради кефалите). Нейсе, след десетминутно придвижване, на което би завидял всеки сапьор (опипвах всеки камък преди да отпусна тежестта си върху него), стигнах до това място, където едно ручейче се влива в канала:
Вгледах се внимателно във водата и установих че междувременно е станало каквото очаквах - "подводниците" бяха отпрашили към Мурманск. Както и да е, по-дребните кефалчета си бяха там; сглобих мухарката, вързах една муха и започнах да мятам.
И започна екшъна: на всяко подаване мухата беше атакувана със страшна сила - явно доста гладни бяха. Общо взето като размер бяха дребни, но пък компенсираха със стръвно и яростно кълване.
И така, докато в един момент "Орела" (или по-скоро нокътя му
) се огъна:
За онези от вас, които при вида на горната снимка са си рекли :
"Аха!!!", бързам да уточня - не беше от "ония"
, просто малко по-едър кефал:
После продължиха от тоя калибър:
След около два часа мухарене, прецених че ми стига толкова за днес (пък и към 17 часа отиваше), прибрах мухарката и на тръгване реших да мина по обиколен път, да разгледам малко кариерата и системата от канали.
Понеже във форума имаше дискусии за ТЕЦ-о, надявам се следващите снимки (заедно с по-горните) да помогнат на хората които все още не са посетили мястото да усетят атмосферата му.
Накрая прибрах фотоапарата и забързах покрай бетоновия възел и Тец-а към автобусната спирка. Спрях се само за да щракна онази немска овчарка, чието спокойствие така нахално наруших в тъмното по време не предния си излет.
Доста дружелюбен пес се оказа
.
Това от мен засега. Поздрави!