Здравейте момци!! Много се чудих как да кръстя тоя излет / ще разберете защо от това, което ви разкажа / , и накрая перифразирах заглавието на един от хубавите ни филми от недалечното минало.
Та скоквам днеска, правя кратък разбор на наличните пръти с оглед на последните тенденции във форума
- тая не може да метка, и тая не може да метка,....ами то май нито една от тия дето имам не могат да меткат
, затова натъжен приготвям Орвис Суперфайн-а и отпрашвам към любимия канал. Един от последните постове на "Мимино" осведомяваше, че водата е качила, а от опит знам, че когато водата там се качва, се случват хубави неща
.
Та изръсвам се към 9 - 9 и нещо и бодро затропвам с китайските бАтушки по пътя на камионите...А те нямат спиране...вървят и вървят и това си е....Пътьом правя няколко снимки на т.нар. "Четиридесетак", който вече не само, че не е четиридесетак, ами скоро просто няма да го има въобще:
А няма да го има ето заради тая гадост дето се изтича от промивката на изкопаното - практически това е фин нанос, който постепенно затлачва всичко по пътя си...:
Минавам и покрай малкото езерце, което държеше доста каракуда и постоянно привличаше колеги-плувкаджии...:
Както се вижда, езерцето вече го няма.....Настроението ми прогресивно се разваля, но очакването да видя след завоя белезникавите води на култовото място и открояващите се на този фон тъмни снаги на убавците ме изпълва отново с вълнение....Същото обаче изчезва в момента, в който заставам на ската....На практика почти всичката вода от огромното пространство е изпомпана и има някакво нищожно количество около самата помпа един плитък ъгъл със страни около десет на десет метра... :
Водата в този участък е бистра и се вижда как рибите плуват неспокойно напред-назад....Виждайки тая гледка разбирам защо преди време Алекс така категорично написа - канала свърши....за съжаление почти съм готов тоя път да се съглася с него. Както и да е - сглабям настрани такъма и леко се спускам на мястото, на което е направена горната снимка. Сядам на един камък, за да дам време на рибите да се успокоят от появяването ми. След пет минути започвам да подавам, но още с падането на мухата / корковата убавица /, рибите бягат панически...След едно от поредните хвърляния не бързам да извадя мухата и я оставям да плува, носена от лекия ветрец.... Тя отива почти до брега, когато към нея се приближава една добра риба и я засмуква уверено....Следва лека засечка и най-накрая, сефте за тая година, усещам това "тръскане на такъма", за което всички копнеем
:
Както виждате, рибата имаше някаква тежка инфектирана рана на гърба...Докато я вадех виждам горе на ската да се появява колега. Слиза той и установявам, че това е Митко / Мимино /. Следват снимки за увековечаване на приятната среща:
Похортувахме си петнадесетина минути, след което аз тръгнах към вътрешността на канала - хванах си "моята" риба, имах "готов" мат,риЯл за форума, редно беше и Митака да пробва късмета си!!
За съжаление почти никъде нямаше вода, малко над помпата дръпнах още три дребосъка като долния:
Миналата седмица сина ходи по реката с блесна и ми каза, че видял в едни разливи няколко сериозни риби / около 40 см., които му заприличали на щуки
/, та реших да слезна по течението и да видя за какво иде реч. Минах покрай Митко, викнах му да не ходи навътре, че няма вода, пожелах му късмет и отпраших със светлинна скорост към въпросните разливи...След известно лутане и няколко консултации по телефона със сина открих въпросния разлив, но не видях никаква риба, с изключение на дребни колкото пръста ми кленчета. Сега идва интересното.....Недалеч от разлива гледам спряла една баничарка и младежа ме гледа с интерес как подавам шнура....Прибирам аз такъмите и си тръгвам. Стигам до баничарката и момчето ме пита - Колега, дава ли нещо...Отговарям му - не, има дребни кленчета, дето не могат да лапнат мухата...
А той отвръща - ама не видя ли голямата щука, аз и миналата седмица бях тука и я стрелях с пушката и сега пак дойдох да я уловя, след което извади от баничарката една въздушна пушка и окрилен пое към разлива.....Направо щях да падна от коня...пожелах му малко иронично късмет в "улавянето" и и си тръгнах......
Докато си вървях към спирката ме налетяха едни такива особени мисли, дето не ме напускат и сега, когато пиша тоя репортаж....Затова ви казах в началото, че дълго време се чудех какво заглавие да сложа...Имам чувството, че живея в някаква нереална действителност, че това, което става, всъщност не се случва......Но за съжаление нещата се случват и то тук, и то сега - гледам в Манията един клип, в който една батка гордо влачи по земята един амур, срещам едно момче, което грабва ПУШКАТА, за да "улови" една риба / и то за втора поредна седмица /....накрая гледам по телевизията за дърти хора, които ей така като едното нищо застреляли човешко същество, пък било то и малолетна проституираща ромка, захвърлена от скотовете, дето са я създали.....
Не ме разбирайте криво - никога не съм бил против прибирането на риба, но винаги съм бил за уважаването на Живота, независимо че в нашия случай принадлежи на едно безмълвно същество. Затова старите хора казват, че оня отгоре гледа и тая приказка за мен винаги е била народния начин за изразяване на необходимостта от мяра в човешкото поведение, а не израз на набожност.........Затова хората са измислили и продават т.нар. "прийст" / priest /, който едва ли е наименован така от дебелашко чувство за хумор......
Ей такива мисли взеха та ме налегнаха след тоя излет....В крайна сметка най-хубавото от него бе срещата ми с Митко!!
Поздрави на всички и помнете.......оня отгоре ни гледа!!!