Здравейте на всички,искам да споделя радостта си от първата тренировка...та ето и как се стигна до нея
.Днес както повечето дни на последък през целия ден нямаше какво да правя.Циклих пред компютъра,лакирах си конци за крака на джапанките,направих около пет-шест мухици и почна да ме избива на агресия (предполагам от натрупаната енергия през последните 2-3 безделнишки и мързеливи седмици).Та по едно време се зачетох за пореден път във форума и попаднах на някакви клипчета за кастинг.Ето какво ще се прави!Бях изумен как така през цялото това време не се бях сетил да изляза и да похвърлям.И естествено първата ми работа след като ми хрумна тази иначе толко близка до ума идея беше да проверя първо дали времето позволява.На вън беше доста студено,но пък не духаше вятър и не валеше.Казах си,че едва ли в скоро време ще ми се отдаде такава възможност и вече бях решен какво ще се прави близкия час-час и половина.Второто и може би най-важно нещо е подходящо място за мятане.Тук падна може би 15-20 мин. мислене.Чудих се наистина много време...то не беше Южният парк,стадион Раковски и още куп места.Всички те си имаха поне по един кусур, а общият, който ги обединяваше беше, че са доста пенаселени.Накрая реших да се огледам за места около моят блок.Тук решението дойде бързо!Точно зад блока има дедска градина,която беше затворена.Поразгледах я от задния балкон и ми стори подходяща, тъй като имаше някъде около 15м. свободно пространство.Кусурът и беше обаче че само дължината на полянката е толко,а на широчина беше около 3м.Всичко около нея беше в катерушки и дървета,но мерака ми беше доста голям и въпросните пречки не можеха да ме спрат.Викнах един приятел,който също имаше желание да пробва да помята малко и набързо отидахме в дедската градина.Ето го и кулминационния момент,който бях чакал от както се стдобих с пръчка и макара.Целия треперек,едвам прокарах шнура през водачите,но след около 1-2 минути мъчене бях готов да направя първото си замятане.Почна се,то не бяха закачания по катерушките,наступвания на изпуснатия шнур,заплитане на същия около пръчката,но след като се поотпуснах и адреналина спадна всичко се оправи.Нямаше закачания и други проблеми,единсвтената ми цел беше шнура да се приземи на пейката,която беше на около 7-8м. от мен.В началото имаше доста плякане на самия шнур,вероятно породено от бързината,с която движих пръта.Направи ми впечетление и това,че колкото по-малко шнур имаше във въздуха толко по-контролируем беше той,също така се движеше по-плавно и безшумно.Реших,че това е правилният начин за замятане.По едно време минаха мъж и жена и се бяха ухилили но мен това не ме интересуваше,даже мъжа каза нещо от сорта на "Има ли риба тук?",но толкова бях улисан,че даже не му и отговорих.Лека по лека,замятане след замятане нещата се изчистиха и се приближавах все повече и повече до желаната цел.И най-накрая ЕТО Я,бях толкова щастлив,само не знам как не литнах.След това пак явно беше от адреналина,след като отпуснех шнура да се приземи в/у пейката той се набръчкваше,сетих се,че бях чел една тема тук,в която напредналите членове на форума бяха обяснили на един начинаещ колега как това било предизвикано от кастинга и щяло с времето да се оправи.Та това ме успокои и продължих своята тренировка.Понякога шнура "плякаше",докосваше земята по време на летеж,но с увеличаването на хвърлянията тези неща се сведоха до минимум (на около 5-6 замятания едно беше зле).Така тренировката продължи около час и половина,но на мен ми се стори,че е бола 20-30 минути.Края и бе предизвикан единствено от дъжда,който започна да ромоли.Сгънах пръта,макарата и се прибрах с усмивка до уши.Та това е от мен за преживяването ми
.М/у другото усещам малка болка в раменните мускули,което значи че утре ще съм с мускулна треска
.Имам и едно въпросче,снега ще навреди ли на шнура ако изляза да помятам, защото вече ме сърбят ръчичките
.
Поздрави!!!
Ицо