Наскоро имах възможност да посетя Шотландия и да обикалям малко из западните и северни области- Highlands. Не можах да ловя риба, тъй като достъпът по многобройните реки и езера е практически невъзможен – всичко е преградено и оградено от собствениците на съответните земи до последния сантиметър, дори на едно място видях и преграда през една малка рекичка, непозволяваща да се гази във водата. В допълнение, оказа се почти невъзможно да се намери на място информация дали и откъде може да се вземе или купи разрешително за риболов. Това обаче е тема на отделен разговор. Направи ми впечатление, че по някои от хубавите реки има язовирни стени, а и една не малка част от шотландските езера са превърнати в язовири с цел производство на електроенергия. Чудех се как при това положение успяват да си запазят популациите на сьомга и пъстърва, с които толкова много се гордеят. Отговор, поне частичен, намерих в малкото градче Pitlochry , което се намира на реката Tummel. Въпросната река е, разбира се, сьомгова, влива се във внушителната река Tay , но по целия водосбор на двете споменати реки има изградени множество язовирни стени и баражи. Ето стената в градчето Pitlochry на реката Tummel :
а ето как изглежда и голямата река Tay:
На стената е изграден и стъпаловиден рибен проход.
Докато го разглеждах, в едно от коритата си почиваше тази сьомга.
А ето как функционира и самият рибен проход.
До стената наскоро е открит посетителски център с множество информационни табла и интерактивни занимания, показващи начина на функциониране на рибния проход и на добиване на електроенергия.
Това, което ме впечатли, беше, че при създаването на язовирни стени винаги се поставя и разрешава въпросът за рибните проходи и миграцията на рибите, при това със закон на Шотландския парламент. Разбира се, нямам съмнения, че в тази част на света законите се спазват.
Част от подобно отношение към законите и към природата е и създаденият в стената при Pitlochry наблюдателен пост, който да отчита успешно преминаващите през рибния проход сьомги. Първоначално това се е извършвало от служители, настанени зад стъклена стена, а впоследствие – от електронни броячи. Понастоящем годишно през рибния проход успешно преминават в една или друга посока около 5 000 сьомги.
Вероятно това е моделът, който се използва и при многобройните други язовирни реки в Шотландия. Стената в Pitlochry се споменава дори и в пътеводителите като забележителност заради начина на преброяване на преминаващите риби, но предполагам, че и другите язовирни стени имат не по-малко ефективни начини за осигуряване миграциите на рибите. (на едно от таблата, снимани по-горе се говори дори и за рибни асансьори)
А докато снимах от стената, на 200 метра под нея се настани един колега и започна спей подавания в големия бързей пред себе си...