Имах възможност да посетя тази невероятна страна и даже да отделя малко време за риболов по няколко езера там. Като човек с по-ограничен бюджет избрах евтината алтернатива за риболов – картата Veidikortid (
http://www.veidikortid.is). Картата се купува онлайн и за 2013 г. струва около 40 евро. С нея може да се лови в около 35 езера и няколко свързващи ги рекички и потоци, намиращи се в различни части на Исландия. Картата важи за календарна година, т.е. за целия разрешен за риболов период, който най- общо е между началото на май и края на септември. Изпращат ви я по пощата, заедно с брошура с подробна информация за всички езера, за съжаление в по-голямата част информацията е на исландски.
Основен обект на риболов по тези езера са балканката и арктически сивен - arctic char. В някои от езерата се споменават и морска пъстърва и дори и сьомга, но доколко е реалистично да се хванат такива риби точно на тези места не се наемам да коментирам. Все пак, това си е доста разумна алтернатива на фона на стряскащите цени като цяло и в частност за риболов в Исландия. Езерата наистина държат риба и въпреки че аз не успях да хвана от тези, дето се държат с две ръце, все пак усещането да си там и да размахваш шнура е необикновено. Още повече, че като правило риболовът е разрешен или от 7,00 сутринта до полунощ, или от изгрев до здрач, което при белите нощи през летния период си е доста време
Другият задължителен разход, който трябваше да направя беше за дезинфекция на такъмите. Исландците много държат да опазят природата си и да не допускат каквито и да било зарази или микроорганизми, които биха променили екологичната им система. Затова всякакво риболовно оборудване, които не е ново или не е закупено от Исландия, подлежи на задължително дезинфекциране. Това може да се направи от ветеринарна лаборатория в страната на отпътуване или на място, при пристигане на летището в Рейкявик. Аз избрах втората опция като по-лесна и бърза. Процедурата отне 10-тина минути и около 38 евро. Получих си двете мухарки, макарите, обувките, гащеризона и кутиите с мухи порядъчно олигавени с някакъв разтвор и после видях доста зор да ги подсуша.
Реките и езерата в Исландия се стопанисват от собствениците на земята наоколо, освен това не винаги целите езера са разрешени за риболов, затова най-често задължително условие е преди риболов човек да се обади или направо да се регистрира при собственика и да получи съответни указания. В много от случаите е разрешено и опъването на палатки в района, но при стриктното условие да не се оставят никакви боклуци. Ето още малко информация:
След дълги проучвания на брошурата и на картата на Исландия забучих пръст в един район не много далеч от Рейкявик и тръгнах натам. Опитите ми да се свържа по телефона със собственика на едно от езерата беше неуспешен, затова тръгнах към друго, които се намираше наблизо. Там също нямаше никаква връзка с лицето за контакти, но накрая спрях в близкия хотел и уведомих единствения човек там – една дама която боядисваше рамките на прозорците - че смятам да риболовствам в езерото. Тя ми се усмихна и каза само „добре!“. Още 15км черен път
и най-накрай стигнах до езерото Langavatn.
Заех позиция при устието на реката на снимките и започнах да мятам стримери.
От информацията в интернет бях стигнал до извода, че риболовът в езерата основно се извършва със стримери, сухи мухи може и да не се носят изобщо, а нимфи се ползват рядко. След смяна на 2-3 стримера намерих печелившия, който ми донесе първия ми арктически сивен.
Малко по-късно го последва и втори по-дребен(малко трудно се различава на снимката).
След това вятърът стана почти невъзможен, а и по небето запълзяха тъмни облаци и реших да сменя мястото, докато черният път беше все още проходим за нормална кола.
В късния следобед пристигнах на второто езеро, което си бях избрал за деня – Meðalfellvatn (чете се, както се пише). Отново невероятна природа, макар че езерото е лесно достъпно и си личеше, че е посещавано.
За разлика от предишното езеро, където информацията беше, че се лови повече балканка, на това се очакваше да излиза предимно сивен. Затова хич не бях изненадан, когато ми удари първата балканка.
След това имах и още удари, откачени и уловени балканки, но за съжаление нищо по-едро.
На следващия ден отидох на най-голямото естествено езеро в Исландия Þingvallavatn.
Езерото е уникално в много отношения – намира се точно в разломната зона между европейската и американската континентални плочи, подхранва се основно от подземни извори, в него живеят 4 разновидности на сивена, от джуджета с максимални размери 13-15см. до истински сериозни екземпляри. Освен това има и огромни балканки. На това езеро поне регистрацията е лесна, защото се прави в информационния център на националния парк Þingvellir, в който попада разрешената за риболов зона. След това картата ми и сертификата за дезинфекция бяха проверени и на самия бряг на езерото от местния рейнджър и най-накрая се запътих към рибарската кабинка на брега.
Както се вижда, мястото е направено с всички удобства за риболовците и с цел да събира и предоставя важна информация за риболова – уловени риби по вид и тегло, на каква стръв са уловени (разрешен е риболов на червей, с мухарка и с други
изкуствени примамки).
Конкуренцията вече беше заела места в езерото.
Денята обаче беше доста куц и не успях да се разпиша в книгата, пък и не видях някой друг от колегите да има с какво да се похвали. Просто нямах кълване. От риби де. Защото докато минавах по едно от тези островчета на снимката долу, за да намеря по-добро място за риболов, една от птичките, които виждате, взе да църка доста тревожно и в един момент усетих две почуквания по качулката – явно със се доближил твърде много до нейната територия.
Останалото време беше заето с обикаляне на части от острова и гледане. Ето още малко снимки от Исландия: