Каква година, драги съфорумци,гурута и състезатели ,каква година !! Не бяха дъждове, не беше чудо ! След проваленото ходене през пролетта, усещах как човечетата в главата ми излизат извън контрол. Отново имаше спънки от най-различен характер, и неотложни служебни ангажименти. И-отново имаше потоп!
След безброй инфарктни разговори с местни хора, гледане на време, и гризане на нокти, Ицето ми се обади и каза :" Бате Данчо, това ни единствената възможна седмица горе-долу, без дъжд !!"
И така ,тръгнахме, на ура. Бяхме две коли, общо 5 души-аз, Жоро Мутавджийски, Наско Куртев, Ицето и Стефчо Кабзамалов.. Пътуването мина без проблем..Със отиването ,заварихме Рибник чудовищен, отново-уви.......
Сипахме по ракия, проведохме един военен съвет, и решихме да нападнем Плива , на другият ден . Тя също беше огромна, но позволяваше газене.
Излишно е да обяснявам, какво е Плива. Просто това е река, която трябва да видите, за да повярвате, че съществува ....
Набързо купихме разрешителни, и започнахме риболова, направо до офиса. Мястото беше бързо,със ужасна турбуленция, и след няколко извозвания, махнах индикатора, и минах на влакно . Последва зверски удар, поведох риба около 45-50 см, и-последва късане ,на 0,13.. Всъщност, за мой срам, по-скоро, беше развързало възела ..
Слязохме надолу, на едно любимо място. Веднага видяхме липани, наредени буквално на сантиметри от брега. Седяха като вцепенени, и видимо не се хранеха. Започна се едно лазене на колене, и сменяне на нимфи- не е за говорене ...
На може би 20-тия опит, успях да прелъжа едната гад....
Беше 38 см.
Продължихме, обнадеждени, но -нула. Стана обяд, и ,огладнели зверски, се отдадохме на фантастичната местна скара , и бира " Елен":
След обяда започнахме да ловим на суха. Риби излизаха, но основно дребни балканки . Предпочитаната муха беше емърджър на баетис, на 18 номер, тяло олив, от боди куил
34 на " Хендс":
Стана някакъв риболов.. рибките бяха м/у 25-30 см. Преместихме се отново на мястото, където хванах липана. Разбутахме ги, те влязоха навътре, и привечер, се разкълваха за буквално 10 минути. Наско успя да реализира два, единият беше рекорден, от ходенията ни до момента - 47 см. Ваденето беше инфарктно. За да гов кепчосам, се наложи да държа кепа с две ръце, защото напора на струята беше ужасен. Наведох се, и потопих ръцете си до над лакът, а гърдите ми по чудо не загребаха вода .Реката щеше да ме отнесе, но-успях ,от раз :
Вечерта,имаше интензивен муховръз. Както винаги,човечетата в главите ни ни говореха, че нямаме мухи ..
Тъй като Рибник беше ужасен, на другият ден, отново отидохме на Плива. Стефчо също докопа една гад, 47 см.
Наско, Жоро и моя милост се преместихме на река Янья, приток на Плива . Казват и "малка река " :
Приказно красива, на практика не може да се пресече почти никъде, и е със дебита на Искрец, + Панега- когато имат вода .
Там стана прекрасен риболов на суха, кълвяха и "безочливи", и дребни балканки -отново на емърджър. Жорко хвана първият си липан в живота на суха - 35 см, кльощав, но-красив :
Отново огладнели зверски, питахме едни познати дечица за кръчма, те ни упътиха , и ядохме потресаващи "чевапи" / кебапчета от овнешко и телешко смес, увити в пушен бекон, изпечени със тесто ,като за мекици/:
Последва отново риболов на Плива, на суха, дребни риби, прибиране ,ракия ,муховръз, и пак ракия .. Удри, баце, с черпака ....
На другият ден, най-после ,Рибник спадна. Пръснахме се по реката, аз застанах над моста на култовата кръчма "Алас"-уви, затворена завинаги . Кълвеше зверски, бях на седмото небе . Рибите връщаха индикатора по един метър, и гълтаха нимфата така, че трябваше да ползвам кохер, всеки път .
Такъмът беше повод 2,70, и типет флурокарбон, 0,112, "торей", със индикаторът монтиран на него , и нимфа олив, от "БК 35", и "спектра 46", на кука тиемко 100 барблес, 18 номер. За нула време направих серия от пет риби, един 45 см, един 42, и три по 38-40 см... Полудях от кеф...
Спрях риболова, и извиках Жоро, за да може да се наслади и той. Направихме му линията, точно като на мене. Момчето заметна, и веднага му клъвна огромен липан. Последва страшна борба, рибата се местеше напред-назад, като пън по дъното, ръката го заболя от държане, но - нищо. След това, гадината тръгна мощно надолу по течението, и въпреки огънатият прът, взимаше аванс неумолимо . Влезе във талвега, и се насочи право между двете подпори на моста, където ,при това ниво, да го последваме-беше самоубийство... Откачи се ...
Излязохме навън, разтреперани и безмълвни. Жоро успя да каже : "Никога не съм предполагал, че риба може да се запъва така !!!!"
На едно от следващите замятания, отново закачи липан, който беше по-сговорчив, и след кратко преследване , го извадихме надолу, след моста :
Радвахме се като малки деца ....
Вечерта направихме добър риболов, на суха -кълваха американки, избягали от рибарника, дребни балканки . Реката бе потресаваща :
Последният ни ден, събота , времето от сутринта беше ужасно . Закусихме, и заваля проливен дъжд. За нула време всичко потъна във вода. Нагазихме, и започнахме риболова. Момчетата се качиха към извора, а аз- под моста . Към 11 часа започна страшен хач, във проливният дъжд. Баетисите не можеха да се излюпят, и рибите ги събираха като луди.. Никога не съм виждал такъв дъжд, и такова хранене !!!
Подавах, без резултат. Бях мокър , и отвън, и отвътре -от конденза, всичките ми мухи бяха мокри. Ръцете ми бяха подпухнали. Напълно отчаян, вързах един емърджър, и започнах да махам със всичка сила, като луд ! Стана чудо - СДС-то се изсуши достатъчно. Направих една проводка, без да виждам нищо . Последва зверски удар, и късане .. Разтреперах се, излязох, седнах на брега, без да обръщам внимание на нищо, превързах цялата линия, и вързах последният си емърджър. Влязох, и направих серия от 5 риби- 3 американки, и две балканки . Не съм изпитвал такова чудо във живота си !!!
След обяда, дъжда спря, изгря слънце ,напече, и всичко потъна във мъгла и изпарения.
Преместихме се надолу, във буковата гора .
Отново на емърджър, хванах липан :
Водата завря, но-резултат -никакъв. Рибите събираха пупи,правеха мазни колела, като показваха муцунка-гръб-опашка. Изредих кутията си - нищо.
Превързах на нимфа. Прекарах през колелата, безкрайно внимателно ,разтреперан, само със тънката част на линията . След като преминах през рибите, точно преди да презаметна, последва кълване. Индикаторът направи широка дъга срещу течението . Засякох, усетих огромна риба. Отначало стоеше, и се местеше по дъното, но после мощно тръгна направо под храстите ,към корените на отсрещният бряг. Въпреки всичките ми усилия, успя да изправи ръката ми и пръчката във една линия . Пусках аванс, нагазил до гърди , отчаян. Точно преди да влезе отсреща в храстите, скъса цялата линия- 2 метра влакно, със индикатора.
Излязох навън, разтреперан, мокър, потресен, безмълвен ....
Този излет ни дари със незабравими емоци, които ще ме радват през дългата зима.
И, накрая- животът не е само риболов . Селото си живее, хазаите са оженили и двамата сина ,имат внуче. Котаракът Марко е пораснал, и продължава да гледа така, сякаш знае точната дата, когато ще осъществим контакт със извънземните:
Другите местни жители ми казаха, че им е писнало от дъжд, студено им е на краката, и са им мокри кожухчетата :
Тъй като няма цигани, почти никъде в държавата, тиквите стават огромни, и си растат на шосето :
Докато се чудим, какво е това платена река, застрояваме с бетон, и правим от морето си гето, със алкохол, дрога и извращения, в Босна идват такива клиенти, на риболов :
И се строят ето такива къщи, покрай реката :
Не знам, дали да коментираме.
Поздрави !