Ще ви предам накратко моите впечатления от посещенията ми по някои белгийски реки. През тази година се постарах да се подготвя по-добре с информация за места и особености. Нашият колега Митко, който живее в Белгия, също ми помогна с ценни съвети. В някои от излетите бях придружен от моя приятел Киро, за когото това беше първи сезон с мухарка.
Река УртРека Урт (Ourthe) е една от сравнително големите реки в Белгия, пресичаща голяма част от Ардените. Тук с Киро открихме сезона в края на април и го закрихме в последния ден на септември. Бяхме в участъка непосредствено под стената на язовира „Низрамон“, където реката се води вече плавателна и може да се лови само с риболовния билет за Валония.
На откриването сутринта имаше забележително люпене на ручейници, което разбира се изкара на повърхността доста рибки, повечето от които бяха в рамките 15-18. Разписахме се с по 4-5, Киро на блесна, а аз на суха муха.
След 1-2 часа люпенето спря и рибите се покриха. Достъпът ни до реката беше частично ограничен от правилото, важащо за повечето реки в Белгия, че газене във водата е разрешено само след 1-ви юни. По тази причина не успявахме да метнем на всички подходящи места и към всички вдигащи се риби. Също заради това няколко мухици останаха да висят по високите клони на крайбрежните дървета. Киро по-добре се приспособи към тази обстановка.
Налагаше се от време на време да споделяме реката с такива субекти.
При закриването на сезона въпреки хубавото време и подходящото ниво не видяхме нито една вдигаща се риба. Разбира се, не броя досадните пръскачи, дребни кленчета – до 15см, че и бабушки. Киро още в началото ги почна и така продължихме дълго време.
Аз сменях суха и мокра муха и нимфа, но нямаше удари от пъстърва. Едва привечер в една по-затънтена част от реката намерихме и няколко дребни пъстърви, с които да подпечатаме закриването.