Здравейте, хора.
Приключи една ,както винаги мечтана, и с труд организирана и изстрадана експедиция. Забелязал съм, че когато реша да тръгна, небесата решават, че няма да стане. Така бе и тази година. След много ядове около здравето на майка ми, най-после тръгнахме. Екипът беше : отбор "Баче Кико", в състав Стефчо и Ицето, и отбор " Черешка", в състав моя милост, Наско и колегата Боян /а.к.а "Боян Бързия"/.
Отбор Б.к беше на по-слаби успокоителни, тръгнаха почти посред нощ, и ,когато ние бяхме на границата, те вече замятаха. Дежурните риби под р-ранта на ЛТГ си бяха там. Реката, уви беше много ниска за този сезон- на практика, навсякъде можеше да се лови с ботуши ! Тъжна гледка, уви. Народ имаше много, основно скандинавци,както и талянци, и французи, които газеха върху рибите, без да се съобразяват с нищо, с кеф.... Прости им, Господи-защото аз, съм бесен..
Стефчо много бързо реализирал една "хлебна" риба, на нимфа 18-ка, което си е чудо, и успял да я извади, при почти изправена кука. Аз реших да заложа на леба. От дълго стоене в кутишката, "трохата" дунапрен, бе станала от бял- пълнозърнест, ма-нейсе. Сглобих ТЦР-а, с 5 кл. ВФ /МЕРСИ,ДОК!/, и заметнах... Последва страшен удар, и една мноо, ама мноо прилична риба, излезе, след 2-мин. борба..
Реших да изпитам съдбата, макар че, за толкова години ходене, това е ВТОРИЯТ случай, в който изобщо ги хващаме тези риби.. Явно ,ХААРП работеше, защото последва още по-сериозен удар, и риба № 2, реши да види, колко е здрав Сейджа... Е, извадих я , и нея...
Рибите бяха много красиви, здрави, и борбени...
На другия ден, се пръснахме по реката.Риболовът беше много, много труден. Ловихме с нимфи с 2мм. глава, черен никел, или медна, и 2,70 лидер, с 2 м. типет- 0,10. Започна някаква откъслечна активност, и изкомандвах Боян да минава на емърджър. Ловихме на 16 номер, кука Гамакатсу 2 СХ, класиката на "Хендс"-тяло Б.К 39, и главогръд "спектра " 46. Със второто подаване колегата закачи един прекрасен 45-см. липан, който след чудеса от спокойствие и съвети от моя страна, успя да извади. Пръчката му беше "Некст" 3м. 4 кл.
Аз извадих четири,по-дребни, един скъсах, и един откачих...
На другият ден, отидохме на " Ил гранде Плива"... Няма смисъл, да ви говоря за красотата на тая река :
Нещо става с тая река-риби не се виждаха въобще, и едвам спасихме капото, с дребни балканки, а Боян отново се отличи, и хвана един 40-ка "безочлив"...
На обяд се размазахме от ядене, което включваше 2 пържоли, 2 наденички/домашни/ на човек, плюс ракия, бира, картофи, салата и домашен хляб-общо, мисля, за около 50 лв...
Имаше и местни обитатели, упорито стоящи на един крак :
И обикновени мацурани, с дискретен дневен грим :
На другият ден, отбор "Б.Кико "замина за Саница, а ние останахме на Рибник. Помолих моите хора да ме оставят на едно любимо място, в гората. Рибите събираха с мазни всмуквания... Сложих веднага емърджъра, последва светкавичен удар, и хванах една прилична балканка...
Продължих, реализирах още четири безочливи, прилични, един скъсах-поради рязко засичане, от късо, и един откачих, огромен, на края на 15 метров кастинг+ 10 м. дрифт....
Появиха се двама скандинавци, почти ме прегазиха, след което влязоха под мен, един до друг-единият си говореше по телефона,а другият замяташе по храстите-явно за птички, или катерички.. Избушиха целият участък, аз си събрах въдицата, полудях и се махнах....
Кръчмата " Алас "отново отвори врати-с нови собственици, и персонал. Вече се казва " Крчма код Алексе", представители са на Лесковачката школа в скарата.... РАЗПРАХМЕ СЕ от ядене и пиене . Порциите са огромни, а и предлагат наливна бира "Елен", която те вдига от гробищата :
Вечерта, с Наско отново решихме да изиграем, този път под гореспоменатата кръчма, варианта " Хлебният човек 2" /по Стивън Кинг/. Резултатът беше отрезвителен-на Наско нещо му скъса 20 флурокарбон, без ВЪОБЩЕ да може да му каже нещо, аз откачих една, и след като се успокоихме, той пребори една 46 см. дебела хубавица, много красива, на мраморни камъчета..
В следващите дни, успях да хвана един 44 см. "безочлив", със много далечен и прецизен кастинг на 45 градуса с/у течението. Тествах пръчката Харди Ултралайт 9 фута, 4 кл. на 2 части /БЛАГОДАРЯ бате Райко/, и съответната макара..Пръчката е произведена 99-2000 г., а макарата-94. Авансът е без думи, и никога не съм имал такова спокойствие, и увереност при вадене на риба ..
Ето и Стефчо, който заедно с Наско намери време и сили, да отскочи до Сана, и се разписаха и там :
И накрая-малко общи снимки....
И-една ТЪЖНА новина... Австрийците строят ВЕЦ на Сана-въпреки бунтовете,и протестите на местните. Бетонирали са цялата планина, към изворите на великата река Сана, едно от последните девствени местообиталища на таймена, и едно от най-красивите кътчета в Европа..
Светът Е ЗАЛЯТ ОТ ПАРИ,БУКВАЛНО Е УДАВЕН, другари-докато ние си го мерим, и се дърляме за глупости. Изродите не се спират пред НИЩО, и е въпрос на време, всичко да остане спомен.. Тъй като карстовете са свързани, нищо чудно ниското ниво на Рибник да е от това ...
Изроди, от ток да умрете всичките, и в гроба да ги занесете изпраните пари ....