Миналата седмица след 5-годишно прекъсване отново посетих риболовните участъци на реките Тара в гр.Колашин и Лим в гр.Плав. Макар и да получих предварителна информация, че риболовът е много слаб, заради рекордните горещини и изключително ниското ниво на реките през тази година, все пак потеглих натам, защото резервациите вече бяха направени и отпуските – разрешени.
Лових с вързана от мен пръчка от бланки NEXT 10’, 3-ти клас, комбинирана с шнурче 3-ти клас на BFC. Впечатлен съм от тази пръчка, която работи страхотно и за нимфа и за суха муха. Задължително беше дълъг лидер от поне 4 метра.
Типетите няма да споменавам, защото съм бесен. Прехвалени марки, внасяни от реномирани търговци. Резултатът беше множество загубени мухи и късания от два трофейни липана и от 18-сантиметров клен.
На Тара прекарах два дни в не особено сполучливи опити да излъжа рибите. Отново се удивявах на невероятната природа по тези места и на огромния потенциал, който имат тези реки. При толкова ниско ниво виждах вирове с дължина 100-200 метра и дълбочина 2-3 метра. Не смея да си представя как изглеждат тези места при пълноводие.
Риби се виждаха, но като цяло бяха неактивни. Ето тук два липана, които се разхождаха в бистрата вода на 1,5- 2м дълбочина и се надсмиваха над моите нимфи.
Все пак и двата дни се отчетох с по няколко дребни рибки на нимфа и на суха муха. Вторият ден валя дъжд за около час-два и тогава имаше повече емоции, но по традиция, която спазвам винаги при излетите си в Черна гора, най-голямата риба ми се откачи.
Последния ден отделих за посещение в Плав. Пътуването дотам през натоварените и частично затворени заради ремонти пътища беше доста протяжно. В крайна сметка, след като се видях с председателя на местния риболовен клуб и си поговорихме надълго-нашироко за подготовката на европейското първенство по мухарски риболов, което ще се проведе там през 2019г., ми останаха около 2 часа за риболов.
Започнах с нимфи в един дащен бързей и за кратко време достигнах двуцифрен резултат от дребни кленчета 10-18 см.
Преместих се към едно тлъсто течение под дърветата, където при предишните си посещения бях виждал доста липани.
Мисля, че имах късмет, защото в този момент отново заваля дъжд. В леко размътената дълбока вода започнаха да проблясват риби. Бедна ви е фантазията за какви туловища ставаше въпрос – ширина към една педя и дължина над половин метър. Успях да спра треперенето на ръцете, последваха няколко превързвания на типети и смяна на нимфи, докато намеря такива, които хем да са достатъчно малки, хем бързо да потъват към дълбокото. Трябваше и нова настройка на воденето на нимфите, така че да имитират издигане към повърхността. В крайна сметка си доставих удоволствието да извадя този липан 45-50см.
За съжаление в дълбоката вода и поради слабите типети нимфите даваха фира, налагаше се да превръзвам и да търся други подобни нимфи из кутийката, а тогава дойдоха и късанията от хубавите риби, за които споменах по-горе. Поне ми остана спомена от двете яки добичета, които сгъваха пръчката на геврек и рязко се втурваха нанякъде, преди да се усети това отчайващо „Пук“ и типета да увисне скъсан.
Със спирането на дъжда и изгряването на слънцето проблясванията във водата спряха, а и трябваше да си тръгвам. Надявам се обаче скоро да взема реванш от тези риби, които ми отнесоха нимфите.