Втора част
Река Амблев
На тази река направих най-много излети през сезона, като се опитах да опозная малко целия участък, който предлага различни условия и обстановка – както „градска“ част, така и напълно изолирани и практически диви места.
Очевидно това не е възможно само в рамките на 10-тина излета за един сезон, затова всеки риболов ме изненадваше с нещо и ми оставяше теми за размисъл.
В началото на юни моят приятел Киро се похвали, че една вечер след работа отскочил до реката и на смрачаване имало страхотно люпене на ручейници, а на един разлив рибите взимали буквално в краката му. Естествено, няколко дни по-късно и аз цъфнах в същия участък. Заради променливото време бях решил, че ще започна на нимфа, а след залез ще чакам люпенето с подходяща суха муха. Тръгнах с нимфата, въпреки вдигащите се наоколо риби. След около 5 минути неочаквано и без да е предвиден в прогнозите, върху мен се изля зверски порой. Водата в реката буквално побеля от шибащите я капки. Няколко минути по-късно пороят спря, както беше започнал. Аз бях сигурен, че при това положение нито една риба повече няма да се покаже на повърхността, затова отново метнах нимфата. Само че, не знам дали ме разбирате, но броят на хранещите се на повърхността риби дори леко се увеличи, а междувременно изгря и слънце. Реших, че е крайно време да спра да правя глупости и сложих копринения шнур с имитация на ручейник. Започнах веднага да подръпвам риби около 25 см., а от един подмол изпод надвиснали клони извадих и най-голямата си риба от тази река за сезона.
Бях направил двуцифрен резултат, когато доближих въпросния разлив, но в него вече се беше настанил един човечец, който просто стоеше с мухарка в ръка и съзерцаваше. Заприказвахме се с него, той ми обясни как ей сега ще започне яко лупене на ручейници и рибите ще заскачат като луди. Беше се подготвил с лека пръчка „Вижън“, френска автоматична макара, копринен шнур и имитация на голям ручейник с крило от лакирани патешки пера и гъст хакъл – по модела, връзван от Piam и други френски експерти. Пожелахме си успех и аз тръгнах по-нагоре, където също някакви рибки събираха тук-там. Събрах ги и аз повечето, докато в един момент си дадох сметка, че времето за фамозното люпене вече преминава. Ручейниците така и не се появиха в изобилие, може би пороят им беше объкал графика. Видях как човечецът си тръгна, вероятно разочарован. След 10-тина минути го последвах и аз, доволен като цяло от излета. Оказа се обаче, че за мен денят все още не беше завършил. В тревата на импровизирания паркинг лежеше забравената от моя нов познат мухарка, в едно с макарата и шнура. Реших, че е неразумно да я оставям на това място, затова му оставих кратко съобщение на едно клонче и занесох мухарката в близкия къмпинг, където се продават и риболовни разрешителни. На другата сутрин изпратих и и-мейл на ръководството на клуба и ги помолих да разпространят информацията, за да се знае къде се намира въдицата. Надявам се да се е върнала при собственика си.
При следващите ми излети в разгара на лятото реката естествено беше на най-ниското си ниво.
С изненада установих, че рибите започват да се събират на определени места, а други участъци изглеждат пусти.
Така само от това нищо и никакво място на горните снимки, без да се местя, за около два часа дръпнах 15-тина пъстърви и дребни липанчета на суха муха.
Имаше и един малко по-представителен липан, когото също успях да излъжа.
В средата на септември времето все още беше топло, поне от седмица не беше валяло, затова като отивах към реката за поредния излет се бях приготвил за ниско ниво и почти прозрачна и топла вода. Вместо това заварих нещо голямо, бързо, мътно и студено, което на всичко отгоре влачеше и клони.
Впоследствие отворих белгийския сайт за нивата на реките и с интерес разгледах графиката за нивото на Амблев от последната седмица. Приличаше на електрокардиограма. Предполагам, причината за редовното залпово изпускане на вода е един язовир с ВЕЦ нагоре по течението на най-големия приток на реката.
При тези условия нямах представа какво да очаквам, затова заложих на нимфата и се насочих към по-плитките места с умерено течение. Бях доволен, когато започнах да подръпвам вече поотраснали липани. Балканките в този ден бяха слабо активни, за сметка на това извадих и три дребни американки, попаднали в реката кой знае откъде.
В ранния следобед вече бях направил над 10 риби на нимфа и, честно казано, ми беше поомръзнало да чегъртам само по дъното, така че реших малко да помятам на суха муха, колкото за тренировка, и да си тръгвам. Нямаше никакви насекоми наоколо и никаква активност на повърхността, затова едва успях да реагирам, когато на второто подаване ми скочи риба. Оказа се липан, здраво налапал мухата. Оттам нататък стана интересно. Нивото на реката беше спаднало с 10-тина сантиметра, водата се беше избистрила леко и явно това провокира активността на липаните.
Те си стояха в бързеи с накъдрена вода, дълбока не повече от 20 см, като тези на снимките, и не пропускаха минаваща покрай тях суха муха. При това нямаше и следа от прословутата им претенциозност – взимаха яко мухата (на няколко пъти ми се наложи да ползвам и кохер! за липан!
), а освен това в случаите, когато не успявах да ги засека от първия път, уверено и без забавяне се вдигаха отново и то на същата муха.
Две седмици по-късно с Киро закрихме сезона на същото място. Отново заварихме висока и мътна вода, която в ранния следобед започна да спада, но този път времето беше облачно и студено, поради което сухата муха не работеше. На нимфа обаче извадихме прилично количество пъстърви и липани от същите бързеи. Бяхме доволни от закриването, защото рибите бяха активни и си хванахме и от двата вида. За следващия сезон се надявам липаните да са пораснали още повече, защото тогава наистина ще стане интересно.