Привет !
Нашият клуб отдавна замисля един високопланински " тиймбилдинг". В съответствие с последните събрания, го направихме. Събрахме се 8 души ,с три коли, и благополучно се добрахме до началото на прехода пеша . След едночасов, относително лек преход, се озовахме под стената на Долно рибно езеро . Решихме там да бъде бивакът ни . Природата беше фантастична-всичко зелено, цветята цъфтят, и доста сняг, за това време на годината:
Сглобихме оружието, и се пръснахме. На Долното езеро има повече рибки-и като размер, и като брой, но аз , и Г. мутавджийски се качихме на Горно рибно. Рибите са силно намалели-има много желаещи да ги похапнат, и на повърхноста нямаше нито едно колело- но опитът ми казваше друго. Вятърът бе идеален, времето шарено. Обстойно обясних на колегата къде, защо, и кога , и ето че, лекцията се онагледи :
[img]http://storage4.album.bg/ff3/фото_12_33cdd_30816023.jpg[/img]
[img]http://storage4.album.bg/b04/фото_13_c5170_30816024.jpg[/img]
[img]http://storage4.album.bg/dde/фото_6_306c9_30816035.jpg[/img]
Рибата бе точно 40 см. ,типична "езерна кумжа". Хванах я с 0,13 типет, на суха муха "Д.Савов лейк спешъл"
- парашут на 12 № Гамакатсу Ф11 2 сх, със спектра дъбинг № 46 за тяло, и малко червено на дупето /"Ред таг/.
Вечерта мина прекрасно . Набрахме си много пресни манатарки, които ,в комплект с 3-те литра ракия , 2,5 кила суров телешки суджук, и салата повдигнаха духа, и сплотиха личният състав...
Ще помоля другите участници да качат снимки, защото компът ми е много зле- въпросната статия я пиша 4 път!! Забива, а за преформатиране на чужди снимки не дава да се издума.. На другият ден, с колегата отново се качихме горе. Времето бе по-топло, и слънчево. Заобиколихме циркусът, и скоро една риба прибра четири мухи, една след друга, от един квадратен метър! Колегата заметна, и тя му клъвна веднага.. Беше прекрасна ,поне 45 см. тупалка, тъмно кафява ,дебела като хляб "Добруджа".. Скочи като самолет.. закрещях му да пуска всичко ,да развива-той го направи, но последва втори скок, и..влакното увисна ..
Колегата сега бълнува, и сигурно ще сънува тази риба, и ще се връща за нея още много време ..
Прекарахме чудесно . Времето в планината, с верни другари, лекува всичко , и маха като с магическа пръчка градските катрани . До Срадливото не стигнахме, но нейсе-оставихме за по-натам.. На хората, които не дойдоха ,мога да им кажа само -жалко ,до следващият път !!
Още веднъж се извинявам, че качвам само тези снимки-те са от телефонът на колегата, и единствените, които успях да сложа тук.
Поздрави !!