Излети по реки

Тениски в akulataflyfishing.com

Бръмбари в akulataflyfishing.com

Нимфи в akulataflyfishing.com

Силикони в akulataflyfishing.com

Akulata.com - Fly Fishing In Bulgaria

Форумът за мухарски риболов в България
Дата и час: Вто Сеп 25, 2018 1:07 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Пон Фев 04, 2008 10:48 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Авг 26, 2005 2:49 pm
Мнения: 5653
Местоположение: София
Здравейте хиляди известни и неизвестни кастъри :lol: :lol: . Напоследък покрай една от темите за бамбуците се омешах из нета за кастинг постиженията на бамбуковите пръти и като взеха да ми излизат едни чудесии 8) 8) 8) .....Та си викам - дай да разнообразя малко преводите, че ще вземете да ме упрекнете в упадъчен уклон по бамбуците :lol: :lol: . Майтапя се, разбира се. Просто и това, което ще прочетете по-долу е повече от интересно, ще обогати общите ви познания за мухраството, а за мен ще е генерална репетиция за превода на една уникална статия за "холоу билд" прътите, изпъстрена с адски много и трудно преводими технически термини :? :? !! Но....айде да започваме, че работа ни чака :D , !! Материалът е преведен от Флай кастинг форум, аз поне не можах да открия никъде автор, но навсякъде се споменава името на Крис Корич.

История на кастинга и кастърите

Тази страница съдържа историята на кастинга в Америка и лицата, въвлечени в тази история. Ще бъдете запознати с неща и факти от времето на линиите от конска опашка до нещата и фактите от космическата ера, поднесени в неподреден вид. Всичко, което напишете допълнително, ще бъде добре дошло!

1. История на "дъбъл хаула" / двойната тяга /:

Първото документирано споменаване и описание на двойната тяга като кастинг метод датира от далечната 1934г., когато Американската кастинг асоциация провежда турнир в Сейнт Луис, Мисури. Състезателят от Портланд, Орегон, Марвин Хедж, печели дисциплината "дистанция" , ползвайки техника, непознати за всички останали кастъри. Това била двойната тяга. По това време победителят се определял от трите най-добри от общо пет хвърляния. Марвин Хедж печели с резултат от 136.5 фута средна дистанция при най-добро хвърляне от 147 фута. Както повечето имените кастъри от онези години и Марвин Хедж бил търговец на такъми. Най-дългото средно хвърляне дотогава било 123.5 фута, а най-дългото - 124 фута. На този фон двойната тяга е дала ефект, но не огромен. През 1937г. средно най-добро хвърляне е 176 фута, най-дълго 183 фута. Едно от нещата, които не бива да забравяме е, че тогавашните турнири са се провеждали на открито и вятърът е помагал или пречел в различна степен! Също така по това време са господствали бамбуковите пръти. През 1997г. турнирът за мъже е спечелен от Стив Райеф със 182 фута, а при жените от Алис Гилибърт със 137 фута / което е и нов женски рекорд /. Най-голямата промяна през тези години се отнася до пръта - бамбука се измества от графитите, през тридесетте години прътът е дълът 9.5 фута, съвременният е 9 фута. Също така сега ползваме найлонова "рънинг" линия. Независимо от това двойната тяга си е същата и все още е "голямото име" в битката за дистанция!! Скоро, надявам се през тази година, ще разполагаме със съвсем пресни научни изследвания и практики от опитни кастъри, които показват ефектите на последователността и избора на време за извършване на тягата.

2. Раждането на двойната тяга:

Както вече казахме, Марвин Хедж първи представя двойната тяга пред света на националния турнир през август 1934г. в Сент Луис, Мисури. Междувременно той демонстрира и обучава на тази техника на хвърляне членовете на Голдън Гейт англинг енд кастинг клъб / разказвах ви за него в миналите преводи / през лятото на 1934г. в продължение на седмица. Хедж получил два чифта обувки от член, който имал магазин за обувки, като хонорар!! Херман Хитенбъргър, който започва заедно с баща си Карл през тридесетте години да организира турнири по кастинг, заявява в спомените си, че всички големи кастъри от онези години са правели тяга при задното или тяга при предното хвърляне, но Хедж е първият човек, който е показал двойната тяга в Голдън Гейт клъб. Хитенбъргър си спомня, че през 1931г. шамрионата се печели от Джулс Куинън, който ползва тяга при предното хвърляне. Джим Грийн, който пътува заедно с Хедж през 1937г. на редица европейски кастинг състезания и печелят доста от тях си спомня, че Хедж му е разказвал, че за пръв път видял двойната тяга от непознат рибар на реката!! Джак Спарс - кастинг шампион и журналист от предвоенната епоха, разказва в спомените си, че единичната тяга е използвана около и преди 1922г. по водоемите в околностите на Сан Франциско.
Това е всичко, което открихме относно тягата и двойната тяга. Ще бъдем благодарни на всеки, който ни подаде допълнителна информация. Интересното е, че тягите са ползвани дълги години преди големите автори на 40-те години да ги включат в дисертациите си!! Списание "Фийлд енд мегъзин" / изключително авторитетно и популярно риболовно списание, бел.прев. / през 1941г. публикува ръководство за начинаещи и напреднали, без да каже нито дума за тягата - и това е цели 7 години след като тя е предизвикала революция в кастинга!!!

3. Имената в кастинг играта:

По-долу ще ви запознаем с кратки биографични скечове и спомени на титаните на кастинг сцената. Ако не съм включил любимия ви кастър, не се притеснявайте и ми напомнете! Тези скечове просто ми бяха под ръка и не съм ги подреждал по важност или по значимост, а просто защото така ми ги поднесе паметта. В процес съм на събиране на подобна информация за големите имена и при жените в този спорт.

Петдесет за Фуджита:

Шансът да направи някои хубави неща сега и отново се откри пред Дик Фуджита на неговото петдесето турнаментно състезание през авуст 1998г., не много далеч от мястото, където за пръв път започва да хвърля, растейки в Сан Франциско. За всички тези години Фуджита си спечели уважението и адмирациите на практически всички живи активни турнамент кастъри. Неговите знания и умения бяха търсени непрекъснато то по-младите колеги. Като член на Американската кастинг асоциация той заема два пъти поста президент и дълги години е член и председател на правната комисия. Всички наши кастинг хвърляния се измерват със стоманената измервателна лента, създадена от него. Разбира се, той продължава и да хвърля. Споменатото петдесето турнаментно състезание се превърна в истинско събитие - Фуджита се състезава в дисциплината прецизност с направен от него бамбуков прът и се представи отлично. Може да се каже, че той става по-добър с възрастта - през 1944г. печели в тази дисциплина в категория 5/8 унция с рекорден брой точки 99, а през 1996г. печели в Канедиън оупън със 100 точки!!!! Наред с това Фуджита е и отличен риболовец - неговия текущ проект е да улови поне един тарпон....Е, някои казват, че те са твърде силни за неговата възраст, но това е отлично извинение за още един комплект нови такъми!!!

Рене Гилибърт :

Първото състезание, на което хвърлях, беше през 1982г. в Кентъки. Фондацията ми даде малко пари за входните такси. Мисля, че бях на петнадесет години. Понякога искам да съм точно толкова добър, както бях тогава в Лексингтън. Още помня всичките си хвърляния тогава. Състезавах се в т.нар. "средна" група - навършили 13 - ненавършили 16 години и нямах представа какво правя, толкова бях уплашен. Помня отлично банкета, но не помня как точно спечелих всичките тези медали - аз просто хвърлях!! От тогава хвърлям на всички състезания - общо 16 на брой. Когато започнах да хвърлям нямаше интермедиатната категория и затова в клубовете хвърлях с възрастните. Много ми помагаха Джорд Райеф, Дик Гугенхайм, Джон Рей. Тим Райеф беше голям, а Стив Райеф - просто велик . Отивах заедно с всички тях на басейна и всички те ми даваха наставления, които аз попивах незабавно. Никога няма да забравя първото си хвърляне на "плъг". Просто една сутрин на Лонг Биич те ми показаха как се хвърля и през първия си ден постигнах 89 фута дистанция. През следващата година продължавах да хвърлям в младежките групи, но хвърлях като възрастен.
Моят първи златен медал ще остане завинаги в спомените ми. Беше състезание на Лонг Бийч, Стив Райеф хвърли много далеч и застана отстрани да ме гледа. Направих хвърлянията си и двамата се отдръпнахме. Той ми каза - Ей, хвърляниятато ти бяха много добри!! Когато направиха сумиранията на точките, той успя да ги сметне по-бързо то мен, усмихна ми се и ми каза - Победи ме, малък пуяк!!!!

Спираме дотук, утре продължаваме!!!

Хенри Фуджита:

Започнах да хвърлям на езерото Стоу в Голдън гейт парк, Сан Франциско. Майка ми винаги използваше разходките, за да ме научи на нещо полезно. Аз бях винаги " прикачения етикет", както обичаше да ме определя баща ми. Той ми показваше как да хвърлям, но никога не хареса, а и до днес не харесва моите движения! Все ме хващаше за ръката и казваше - Ето така момче, ето така!!!....Днес е по-различно - около всеки кастър има инструктор, но навремето нещата бяха някак си по-простички ...
Първото състезание, спечелено от баща ми е било през 1936г., в дисциплината суха муха. Според мен той се е надявал повече на успех при "плъга", но нещата са се получили при сухата муха. Той беше най-добър в "прецизност", но участваше по принцип във всички дисциплини. Моето първо състезание бе през 1939г. в Англърс лодж, Голдън гейт парк. След като се преместихме в Кливланд, започнахме да участваме във всички регионални състезания. Клубът ни беше "Ийст Кливланд Кастинг клъб". В него имаше куп от отлични майстори като Сиб Лиота и цялото му семейство!! Помня Еди Брадън, този човек имаше уникален стил на хвърляне - застанал с пура в устата, той хвърляше бавно, малко нагоре, малко надолу....просто уникално, различно хвърляне!!!
Когато започнахме да хвърляме с брат ми Ричард, заедно бяхме в дивизията на подрастващите. Заради началото войната ние никога не можахме да хвърляме заедно. След това аз се върнах в Бей Ариа, и отново хвърляхме заедно само на национални състезания. След участие в седем национални първенства се оттеглих за цели двадесет години. Когато хвърлях всичко работеше с бамбукови пръти. При първото ми завръщане бамбука бе сменен от фибростъклото, а при второто ми завръщане вече всички хвърляха с карбон. Основните неща, които се променяха, освен прътите, бяха кастърите, разбира се. Повечето от тях бяха други, освен Стив Райеф и Зак Уилсън.
Също така бях въвлечен в турнаментното връзване на мухи. Когато бях тийнейджър видях видях всевъзможни състезателни мухи с най-различно качество, затова наблегнах на стандартизацията на мухите чрез "тримминг" / подкастряне, подстригване, нека връзвачите пояснят какво точно е имал предвид Х.Фуджита, бел. прев. /. Всяка муха имаше строго определена спесификация и Джон Бърдик съставяше списък, отпечатан в син цвят за сухата муха, мократа муха, "дистанционната" муха и "салмон" мухата . Дотогава всеки можеше да ползва всякаква муха за вякаква дисциплина. Нямаше никакви правила. Когато погледнах моите мухи и мухите на другите, осъзнах, че трябва да се направи стандартизация. Подготвих няколко опитни модела. Баща ми ги даде за тестване на Фил Миравъл и неговата реакция бе положителна. Практически аз съм създателя на почти всички състезателни мухи в ранните години на кастинг състезанията.

Момци, утре пак!!

Крис Корич:

Започнах да хвърлям през 1970г., когато бях на 10 г. През 1971г., заедно с Тони Пери от Американската кастинг асоциация, започнах да участвам по турнирите, организирани в околностите на Сан Франциско. На първото си национално състезание през 1974г. в Торонто имах щастието да победя Стив Райеф. Написах писмо на Майрън Грегъри с молба да ми даде малко уроци на двуръчна салмон муха, което беше негова фаворитна дисциплина. Майка ми също го покани на вечеря и той се появи, натоварен с кутии, пълни с всичките му макари и такъми!! Започнах да тренирам много - хвърлях по десет часа всеки ден. В крайното класиране през 1974г. останах шести, а моят треньор - Тони Пери бе пети. Тони бе най-добрият на западния бряг, като изключим Стив Райеф. От тогава до ден днешен участвам във всяко национално състезание, с изключение на 1986г., когато се роди дъщеря ми Джеси.
Най-важното нещо, което си спомням от миналото е невероятната колегиалност и помощ, която получавах от всички сродни клубове в Бей Ариа. Стив беше като внук на всички тези хора в Голдън Гейт клъб и практически беше все още дете, което хвърляше добре. Всички в Сан Франциско ми разказваха за това, че той е следващия голям шампион. Най-накрая открих човек, който беше почти на моите години. Заедно с по-малкият му брат Тим създадохме силно и трайно приятелство. Всъщност Тим започна да хвърля покрай брат си. Помня, че той беше див бойскаут, който непрекъснато се катереше по дърветата. Все ми казваше - хайде да се покатерим на онова дърво, хайде да отидем да видим какво има зад онази скала!! А аз все отвръщах - трябва да тренираме, човече, трябва да се упражняваме и тренираме!!! Накрая и Тим се "зарази" от атмосферата, която налагахме с брат му. Ето такива неща си спомням от началото на моята кариера. Мога да ви разказвам цял ден за пиковите моменти, но ако трябва да кажа само за един от тях, то това е несъмнено е денят, в който постигнах 300 от 300 възможни точки в игрите и бях първият човек, постигнал този резултат!! Това е най-вълнуващия момент в живота ми и той има още по-голямо значение за мен защото се случи в Оуклънд. Също така никога няма да забравя факта, че Стив се радваше повече от мен на това постижение.....
В заключение бих благодарил на всички, които бяха мои ментори и най-вече на Фил Миравълс, Тони Пери и Дъг Мерик / собственика на Уинстън преди Том Морган, бел.прев. /. Както посочих по-горе, Стив, Том и аз създадохме здраво и трайно приятелство, съпътствано от взаимно предизвикателство един спрямо друг, което роди невероятни спортни резултати, чупене на рекорди и постигане на смятани за невъзможни неща!! Това е най-вълнуващият период от живота ми въобще!!!

Стив Райеф:

Моето първо национално състезание беше през 1970г. в Сейнт Луис, Мисури. Хвърлях в мъжката дивизия и никога няма да забравя невероятната жега и влажност на въздуха. Докато растях в Сан Франциско не се бях сблъсквал с температури от 95 градуса и същите проценти влажност...Изумяващо, но въпреки целият този дискомфорт аз хвърлях повече от добре - завърших трети в крайното класиране и спечелих първото място за дистанция. Тогава мой треньор бе Фил Миравълс. Той все ми казваше - Ей, гледай това момче, научи еди какво си от него, запомняй какво прави...Фил ми помагаше изключително много, особено в дисциплините на дистанция. В тези години се ползваха двуръчни салмон и едноръчни бамбуци. Спомням си, че тогава се срещнах с много кастъри, с които повече не се засякох. Срещнах се с Пит Едуардс и много от неговите приятели от околностите на Торонто. Като цяло националните състезания са голямо забавление и може да се види цялото оборудване на различните състезатели.
Всичко това бе много вълнуващо за едно тринадесет годишно момче. След три години всекидневно хвърляне и достигане на тегло от 150 паунда, вече и физически бях достатъчно голям, за да участвам във всички дисциплини. Все пак доста от нещата вършех точно като младеж, но всичко бе въпрос на практика и тренировки. С неоценимата помощ на Фил Миравълс и Тед Халворсен - друг стар кастър, помогнал ми изключително в спининг дистанцията, аз придобивах умения. Дълбоко съм благодарен и на помощта на Майрън Грегори - той ми показа всички тайни в двуръчния прът.
Най-хубавото нещо в състезателният кастинг и възможността да пътувате и да се срещате с хора, които също обичат да хвърлят и да ловят риба. Бях благословен да видя широкия свят и да открия по този свят стотици приятели!! Това е най-голямата награда за мен!!!

Момци, утре продължаваме с биографични данни за друг великан в кастинга и род билдинга - Джим Грийн!! Лека вечер на всички!!

_________________
Уважавайте мнението на колегите, за да има мир и разбирателство във форума!!!

"Нека не гледаме миджа в чуждото око, а стримера в собственото си..." написа Мунчо!!


Последна промяна Bate Raiko на Сря Фев 06, 2008 6:25 pm, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Фев 04, 2008 11:07 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Сеп 28, 2007 8:21 pm
Мнения: 263
Местоположение: София
Евала,Бате Райко!Неуморим си!Все така.Много полезни статийки превеждаш,тая определено ме грабна.Поздрави и все така,едно голямо ЕВАЛА!

_________________
www.starividri.org
Trout bum!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Фев 05, 2008 8:22 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Сеп 12, 2006 3:37 pm
Мнения: 564
РЕСПЕКТ,Бате Райко!!!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Фев 05, 2008 11:40 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Мар 19, 2007 6:29 pm
Мнения: 115
Местоположение: plovdiv
Да си жив и здрав Бате Райко.....страхотни теми


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Фев 06, 2008 8:22 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Авг 26, 2005 2:49 pm
Мнения: 5653
Местоположение: София
Момчета, благодаря ви за добрите думи!! Радвам се, че нещата които превеждам са ви интересни. Сега, чувствам се длъжен да внеса някои пояснения. Навсякъде в горната статия се говори за едни безумни футове за дистанция, които могат да докарат безсъние и други застрашаващи съзнанието състояния у некои колеги :lol: :lol: :lol: . Веднага казвам да не се притесняват, състезанията по кастинг са нещо като силов трибой и нямат почти нищо общо с практическото мухарене. Всъщност ето няколко снимки, от които можете да добиете частична представа за кастинга:

Изображение

Това е Стив Райеф - легендарен кастър, член на Американската кастинг асоциация, пожизнен член на Залата на славата на същата асоциация...засега в гръб :lol: . Наричат го "Терминатора" в състезателния кастинг. Освен кастър е и способен мухар:

Изображение

А сега ще видите Райеф в дружеска закачка със Скот МакКензи от Шотландия, световен шампион в дисциплина "спей дистанция":

Изображение

Ето и един от героите на преводната статия - Рене Гилибърт:

Изображение

Ето и друг - Дик Фуджита:

Изображение

Ето и още един герой - загатнатия от Крис Корич по-малък брат на Стив Райеф - Том. От тази снимка ще добиете представа всъщност за какво иде реч:

Изображение

И за да не се обидят представителките на нежния пол / ако имаме такива във форума, разбира се :lol: /, ето и една от големите кастърки на Америка - Никол Козицки /обърнете внимание какви ръце има каката :? :? /:

Изображение

Поздрави и довечера ще продължим с превода!!!!

_________________
Уважавайте мнението на колегите, за да има мир и разбирателство във форума!!!

"Нека не гледаме миджа в чуждото око, а стримера в собственото си..." написа Мунчо!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
phpBB © 2004-2015 Радослав Кискинов