Здравейте молодци!!! Ровейки се из нет-а във връзка с Чалрз Риц ми попаднаха доста интересни нещица за прочутата френска марка / и това беше нормално - както ви каза бат Данчо Савов двете имена са
неразривно свързани /.
Много пъти съм ви споменавал, че европейските производители, билдъри и т.н. доста незаслужено стоят като "наказани деца в ъгъла" и за тях рядко се говори / особено пък в нашия форум!! /. Та откривайки тия неща за Пезон си рекох, че таман сега му е времето да се ограмотим малко за един от европейските колоси в производството на риболовни такъми. Предварително ви казвам, че имената на сериите пръти ще изпиша на латиница / принципно се старая да ви пиша на български имената на убавините, за които превеждам, но тук нещата са по-особени /. Също така ще се опитам максимално акуратно да транслитирам френските наименования на населени места и личности, като предварително се извинявам за допуснати грешки / и с английския не съм много свет, ама тука съвсем ме няма
/. И така
..........
Историята започва с Гюстав Пезон, роден през 1855г. в Брасьо, в непосредствена близост до град Роморантин. Същият е дилър на текстил и бизнесът му върви добре през периода на "Третата република". С подкрепата на семейството си той купува малка компания за производство на такъми, създадена през 1860г. в Амбоаз. Сделката е сключена през 1895г. и името на компанията се променя на " Пезон, Серпет, Боурелие и Херитие". Няколко години след това Пезон изкупува дяловете на съдружниците си и фирмата е преименувана на " Г. Пезон". Производството се фокусира върху риболовни влакна, кепове и разнообразни аксесоари. Гюстав умира през 1913г. от грип, най-малкия му син Пиер и неговия зет - Жан Мишел, поемат бизнеса. От тази година фирмата започва да носи името " Пезон и Мишел". Производството продължава да е концентрирано върху риболовните линии, произвеждани от няколко жени, работещи надомно. Двамата братя внасят копринени буби от Мурсиа / Испания /, бамбук от Япония, куки от Редич / Англия /, корк от Португалия. Същевременно ползват и местни конски косми за производството на линии. По това време във фирмата има само няколко пръчки и то основно за демонстрация на произвежданите линии..
През 1920г. "Пезон и Мишел" придобиват фирмата "Жулио Росе", разположена на улица Беранже в Париж. Въпросната компания продава копринени нишки, известни под името "crin de Florence", ползвани основно за хирургически цели. Купуването и осигурява на Пезон парижки офис, което спомага за увеличаване на продажбите. Вторият син на Гюстав - Андре, менажира тази операция. През 1924г. Пезон придобиват фирмата " Селие и Робиард", производители на бамбукови пръти. Тяхната фабрика се премества от Макон в Амбоаз. Втората им фабрика, разположена на ул. "Нотр Дам де Назарет" 25 в Париж става главен парижки офис на Пезон. Продажбите се разделят на два региона - парижкия офис поема територията северно от река Лоара, фабриката в Амбоаз поема южната територия.
През 1929г. Андре Пезон напуска Парлиж и се присъединява към Амбоаз като директор за продажбите. Заместен е в Париж от Жан Пезон, третото и последно дете на Гюстав. През същата година се взима най-важното решение - покупката на "Гарю" / Garreau - дано съм го превел правилно
/ . Хенри Гарю / 1880-1936 / развива линия от мухарски и спинингови пръти от лепен бамбук, базирани на английския дизайн. Скоро след покупката фабриките на Гарю и тази в Амбоаз се консолидират. Производството на пръти се развива с бързи темпове, като основен принос има Едуард Планте - талантлив инженер и ексцентрик.
Тридесетте години на миналия век са десетилетието на големите възможности за френския бизнес. Леките спинингови пръти и, което е по-важно, модерните спинингови макари, правят революция в малкия свят на риболова, промотирайки концепцията за "спортния риболов". Първите френски макари с фиксирана шпула - "The Vamp" и "The Capta" са представени през 1935г. Наследникът на последния френски крал - Анри Френски, излага в "Спортен риболов " / La Peche Sportive / възторжените си отзиви за тях. През април 1935г. излиза първото издание на "До водата" / Au bord de l'eau /, под редакцията на Тони Бурнан. Незабавният и грандиозен успех на това списание популяризира и името на "Пезон и Мишел" в цялата страна и сред всички социални слоеве на обществото. Търсенето на продуктите на фирмата буквално експлодира! Платените годишни отпуски, въведени за пръв път за всеки френски работник от 1936г., допринасят за увеличаване числото на риболовците или най-малко за часовете, прекарани в риболов. "Пезон и Мишел" печелят много от тази социална революция. В началото на 30-те години Жан Пезон купува къща в Дамвил, Нормандия. Прочутата пъстървова река Итон преминава през неговото имение. Той става опитен риболовец и то най-вече добър мухар. През 1937г. Жан Пезон запитва Тони Бурнан - "Кой е този господин Риц, който пише толкова интересни писма в "До водата"?". Впечатлен от факта, че това е синът на хотелиера Чарлз Риц, Жан настойчиво моли Бурнан да го запознае с Чарлз Риц. Накрая двамата се срещат и това е началото на едно от най-значимите сътрудничества в историята на риболовната индустрия.
Между Риц и Едуард Планте веднага се получава онази магическа връзка, която ражда шедьоври!! Двамата работят неуморно и създават много успешни пръти, докато накрая създават фамозната "ППП" / Пюисанс Пендюлер Прогресив / Параболик серия с нейната еманация - легендарния прът Фарио Клуб. Фирма "Хуард" от Амбоаз създава за "Пезон и Мишел" уникални машини, проектирани за производството на елементи за лепените бамбукови пръти. Спининговите и мухарски пръти вече не са базилани на английския дизайн, а на собствена технология и принципи. Този високо технологичен, полу-индустриален продукт получава признание в световен мащаб. Чарлз Риц наема своя близък приятел Пиер Крюсево - счетоводител в "Гибс" и блестящ кастър, да популяризира неговия тейпър дизайн, създаден във фабриката в Амбоаз.
В навечерието на Втората световна война "Пезон и Мишел" придобиват базираната в Перпинян мухарска компания "Пуйол" / Pujol /.
През войната бизнесът се забавя осезаемо, но никога не спира. Доставката на японски и китайски бамбук е невъзможна и затова фирмата ползва бамбук от околностите на Монтпелие. Този материал не е с качествата на азиатския и се ползва за серлията пръти "Галия". След войната бизнесът се съвзема много бързо - "наситени" на кървавите зрелища на войната много ловци се обръщат към риболова и броят на риболовците нараства осезаемо. В началото на петдесетте години във фабриката работят 230 служители, ръководени от пет човека - Пиер, Жан и Андре Пезон, Жан и Жак Мишел. В началото на 60-те години се появяват първите обезпокоителни признаци, които са игнорирани...все пак този "блу рибън" /
ще дам пояснение за термина под текста / кораб изглежда непотопяем!!!
"Фабриката", както всички наричат ръководството, винаги е била центъра на живот на "Пезон и Мишел". Силните индивидуалности на членовете на менижърския тим, комбинирани с експлозивния микс от различни възрасти, се превръщат в рисков фактор. В резултат на някои грешки при защитата на интелектуалната собственост компанията губи макарите с фиксирана шпула, произвеждани от P. Mauborgne / това съвсем не мога да му дам българското звучене
/ и продавани под името Луксор.
Драматични промени в бизнес стратегията настъпват след напускането на Чарлз Риц, скоро последван и от Едуард Планте. Компанията въвежда масово и бързо компютъризацията, в резултат на което генерира огромни разходи. Нарастващата агресивна конкуренция е игнорирана с царствено пренебрежение. Връзката между старите служители и ръководството е прекъсната. Специалистите по продажби, търсейки някакво "решение-чудо", само натрупват допълнителни загуби. Смятайки, че са го открили, компанията се насочва да предлага продукцията си в големите магазини. Това е катастрофално решение - хай енд продукт на висока цена никога не е бил предназначен за подобен тип магазини. Малките разпространители, чувствайки се предадени от фирмата, отказват да продължат разпространението на продуктите и.
Изпитвайки силни финансови трудности "Пезон и Мишел" е закупена от "Луиджи Франчи", известен италиански оръжеен производител, който иска да разнообрази продукцията си и с риболовно оборудване. Франчи драстично намалява персонала в опита си да намали огромните разходи. Чужд на риболова новия собственик не успява в опита си да закрепи компанията. През 1979г. "Пезон и Мишел" е продадено отново....
През 1999г. Франсоа Хю, впечатлен от престижната история на компанията, я купува. Първата му задача е възобновяване на производството на бамбукови мухарски и спинингови пръти. Благодарение на перфектно запазената документация всички модели са възможни за производство. Прибавят се и два нови модела - "Комтес" за бамбука и "Ла Луе" при карбона. Възстановяването на античните и нови пръти е поверено на Доминик Лукас, който има 25 годишен стаж в "Пезон и Мишел".
blue ribbon - синоним за високо качество, произхождащ от the blue ribаnd - синята лента-панделка - наградата, давана на най-бързо пресеклия Атлантика пасажерски кораб
Момци, толкова за сега, довечера ще ви запозная с всички легендарни модели и тейпъри мухарки, произвеждани от "Пезон и Мишел". Поздрави на всички!!!!!
И така, първите пръти, произведени от "Пезон и Мишел" по английски "образ и подобие" са следните:
- "Дарлинг" - произвеждана в 9 фута дължина на две части.
- "Мидшип" - произвеждана в дължини 9, 9.5, 10 и 11 фута на три части.
- "Теди" - произвеждана в дължини 9, 9.5, 10 и 11 фута на три части.
- " Уили" - произвеждана в дължина 11 фута на три части.
- "Уикенд" - произвеждан в дължина 9 фута, три части.
Както стана ясно от изнесеното горе култовите модели на фирмата са свързани с Чарлз Риц. И както обикновено става, перифразирайки известното " Шерше ла фам", в нашето хоби с основание можем да кажем - "Търсете американците"!! "Закалката" на Чарлз Риц в областта на родбилдинга идва от познанството му с един от титаните на бамбука Джим Пейн по време на престоя му в Америка. Когато баща му умира и той се връща във Франция, за да помага на майка си в управлението на хотела, "искрата" вече е запалена у него!!
Появявайки се в "Пезон и Мишел" като технически консултант започва активна работа със споменатия по-горе Едуард Планте - инженерът-ексцентрик от "Гарю", като по-късно към тях се присъединява и счетоводителят-световен шапмион по кастинг Пиер Крюсево. Усилната работа дава първия си резултат - прът "Марвел" от серия Параболик, който бързо измества старите и тежкокласни английски пръти и дори се харесва на кастърите повече от американските пръти, признати по онова време като пръти с модерна кастинг акция.
Първият прототип на легендарната серия Параболик е девет футов прът с акция
normale . По-горе в превода стана въпрос за уникалната техника, създадена специално за фирмата. Благодарение на тези машини "троицата" Риц, Планте и Крюсево имат възможността да направят стотици прототипи с различни характеристики на тейпърите, които са дадени на световно признати имена в мухарствато и най-вече в кастинг-гилдията за тестване. След като анализират мненията на тези хора троицата е готова с идеално балансираният като тейпър, дължина и здравина финален продукт. В края на 1938г. Параболик серията вече е готова за представяне на пазара. Старите времена на ръчно работещите Гарю и Робилард са минали, на дневен ред е "индустриалното" производство!! Ето два фотоса от прословутите машини на "Пезон и Мишел":
Представянето на Параболик серията започва с подаряването на специални екземпляри на известни личности от онова време. Излишно е да ви казвам каква е съвременната стойност на такъв прът...Такива пръчки са получили:
- Frank Sawyer - Parabolic Sawyer Nimph, направен лично от Риц с дължина 8.10 фута, 5/6 клас.
- Морис Симонет - прът с дължина 10 фута, който никога не се появява на пазара.
- Леонс Де Боис, известен по онова време риболовен автор.
Принципно Параболик серията е разделена на три първоначални нива, чиято разлика е само и единствено в качеството на използвания бамбук:
-
Parabolic Supreme - първокласен бамбук, предлаган и в трите вида акции / за които ще стане дума по-долу /л Предлаган с един или два върха, зелени конци, малък френски флаг, оксидирани втулки, връх и стрипер от хард хромиум, останалите змиевидни, дръжка тип "двойно лале", държач от черен аниодизиран алуминии и габардинен калъф с логото на фирмата.
-
Parabolic Speciale - селектиран бамбук, отново предлаган в трите вида акции, предлаган с един или два върха, бургунди конци, останалите екстри са същите, като дръжката е тип "едностранно лале", а държача е от нормален алуминии.
-
Parabolic Prima - стартовото ниво от висококачествен бамбук, предлаган с един връх, зелени конци, останалите екстри са същшите като на Специал, с изключение на държача, който е от аниодизиран бронзиран алуминии.
След това всяка серия се разделя на три различни "акции", добре разпознаваеми по производствените разлики:
- акция
normale - деликатна акция, пръта е с две еднакви по дължина части.
- акция
competition - отново две еднакви по дължина части, но с по-голяма здравина.
- акция
moyenne - баланс между мощ и деликатност, изграден от три еднакви по дължина части.
По-късно ще продължим..........
Няма да ви изброявам всички модификации на трите серии, защото няма да ми стигне форума
, но ще обърна специално внимание на топ-продукта на фирмата - прословутата "ППП". Моделът Риц Суперпараболик ППП се "ражда" през 1949г. и на практика е най-доброто, което ражда "троицата" Риц, Планте, Крюсево. Прътите от тази серия са с различна дължина на секциите в полза на връхната. По този начин се постига по-голяма бързина без да се губи прецизността и ефективността на близките подавания. В серията Риц Суперпараболик ППП влизат следните модели:
-
Featherweight - предлаган от 1963 до наши дни, 6.3 фута, 5 клас, две части.
-
Mirage - предлаган от 1979 до 1993г.р 6.6 фута, 4/5 клас, две части, предназначен за американския пазар.
-
Marvel - предлаган от 1959 до 1960г., 7 фута, 5 клас, две части.
-
Wading - предлаган от 1949 до 1960г.р 7.1 фута, две части.
-
Super Marvel - предлаган от 1961г. до настоящия момент, 7.2 фута, 5 клас, две части.
-
poullettier - предлаган от 1990г. до настоящия момент, 7.1 фута, 4/5 клас, две части.
-
bretonvillier - предлаган от 1973г. до наши дни, 7.6 фута, 5 клас, две части.
-
speedcast I - рядък модел, правен само през 1977г., 7 фута, седем инча и половина, 5 клас, две части.
-
colorado - предлаган от 1965г.до наши дни, 7.7 фута, 5 клас, две части.
-
baby zephir - предлаган от 1954 до 1962г. 7.9 фута, 4/5 клас, три части.
-
joachim du bellay - предлаган от 1990г. до наши дни. 7.9 фута, 5 клас. три части. Сега се предлага под името Върмонт Спешъл.
-
speedcast II - рядък модел, правен само пез 1977г., седем фута единадесет инча и половина, 5 клас, две части.
-
st.louis - предлаган от 1969г. до наши дни, 8.1 фута, 4/5 клас, две части.
-
traun - предлаган от 1959г. до 1984г., 8.2 фута, 6/7 клас, две части.
-
powerplus - предлаган от 1954г. до 1993г., 8.3 фута, 6/7 клас, две части.
-
master - предлаган от 1954г. до 1993г., 8.3 фута, 5/6 клас, две части.
-
fario club - предлаган от 1959г. до 1993г. 8.5 фута, 5/6 клас, две части. Това е т.нар. "крем де ла крем" от серията, най-харесваната и търсена пръчка.
-
zephir - предлаган от 1954г. до 1962г., 8.4 фута, 5/6 клас, три части.
-
superpower - предлаган от 1961г. до 1970г., осем фута четири инча и половина, 6/7 клас, две части.
-
sully - предлаган от 1974г. до 1976г., 8.4 фута, клас 5, две части.
-
sully nimph - предлаган от 1974г. до 1976г.р 8.2 до 10 фута, клас 5, три части.
-
long cast - предлаган от 1961г. до 1977г., 8.7 фута, 6/7 клас, две части.
-
chalkstream - предлаган от 1954г. до 1960г.р 8.8 фута, клас 6, две части.
-
midget - произвеждан през 1997г. за японския пазар, 6 фута, 4/5 клас.
-
featherlight - произвеждан през 1997г. а японския пазар, 6.6 фута, 4/5 клас, две части.
-
fario sport - 1997г., 7.2 фута, 3/4 клас, две части.
-
longlift - произвеждан за японския пазар.
Всички тези пръти са посветени на значими имена в индустрията и спорта като:
Ханс Гебетстройтер - световноизвестен пазач и гид по река Траун, откривател на австрийското, овално хвърляне - модели Марвел, Супермарвел и Траун.
Едуард Вернс - президент на Кастинг клуб Франция, допуснал Риц да риболовства по знаменитата река Рилсе, модел Бейби Зефир.
Леонс Де Боис - световноизвестен автор на риболовни книги - модел Чалкстрийм.
Аугуст Ламбио - един от най-добрите френски непрофесионални риболовци. Модел - Мастър. По мнение на Риц това е най-добрия баланс между дължина, тегло, мощ, което е в състояние да предложи бамбука въобще.
Тони Бурнан - основател на знаменитото списание "До водата", модел - Зефир
Пиер Крюсево - знаменит френски кастър, световен шампион, приятел на Риц, един от "троицата". Модел - Пауър плюс.
Клод Батул - френски дипломат, модел - Лонг Каст.
Ал МакЛейн - виден риболовен автор, модел Уейдинг.
Марио Рикарди - един от най-добрите консултанти на "Пезон и Мишел", участвал в разработките на Спийдкаст едно и две и Мираж.
Жан Мишел Дюбо - друг виден консултант - модели Бретонвиллар, Сейнт Луис, Съли и Съли Нимф.
Ето и още няколко снимки от фабриката в Амбоаз:
Ето таблица със съответстващите на моделите линии:
А ето и една прекрасна снимка как става чудото, наречено лепен бамбуков прът:
Момчета, толкоз за сега от бат ви Райко..... Не ми остава да ви кажа нищо друго, освен да се надявам, че някой хубав ден някой колега ще отвори този пост, за да почерпи инфо за пръта "Пезон и Мишел", който иска да купи
!! Поздрави на всички!!!!