Здравейте, приятели! Предлагам ви историята на една легендарна фирма, разказана от човек-легенда- Том Дорси. Историята е част от едно интервю, което се дава за пръв път/във този вид-придружено със редки снимки от семейният албум на Т. Дорси/ на човек от Източна Европа- руснакът Александър Кузмин, родбилдър, който стартира своя собствена серия пръти - "Sovereign rods", на бланки "Томас и Томас " И тъй, ето историята , разказана от самият Том : " Защо съм се заел със правенето на мухарски пръти !? Струва ми се ,че това просто е трябвало задължително да стане . От малък се интересувам от пръчки, и риболов с муха. Живеейки в Анн Арбър, щат Мичиган, и бъдейки студент във Мичиганският университет, аз лових на муха във легендарните реки на този район- Манисти, Литл Манисти,Сейбъл, Пиер Маркет.Бях потресен от лошата работа на въдици от доста известни производители, които можех да си купя със своята стипендия. Първата ми пръчка беше 8 фута ,6 кл. от известен производител, чието име няма да споменавам. Беше толкова ужасна, че си помислих, че трябва да ходя на уроци по кастинг! Но когато му сложих шнурове 8 и 9 кл.,тя започна да хвърля добре! После един съсед ми даде да пробвам неговата "Хедън", 7 фута , 4 кл.- и се почуствах значително по-добре. Така разбрах, че някои производители знаят повече от други за конусноста на бланката, и строя, и станах по-внимателен при покупките си . В първите години от аспирантурата ми моята страст към риболова укрепна. Бях във философският факултет на щата Мериленд, и ловях риба в Чамбърсбург, Пенсилвания. За час и четвърт от къщи вече замятах на заветните места : Фолинг Спрингс, Биг Спрингс и Йелоу Брийч. Ловейки с такива знаменити риболовци, като Винс Маринара и Чарли Фокс, аз се усъвършенствах. Следващата стъпка бе да науча всичко за легендарните конструктори от миналото- Пейн, Леонард, Ед Пауел, Хюз, и Дикерсън. Много исках да си купя техен прът, но той изобщо не ми бе по джоба, и реших да си направя сам. Баща ми е известен майстор по изработка на кабинетна мебел, майка ми -надарена шивачка, така че финният ръчен труд ми бе насаждан от малък. Аз през целият си живот съм свирил на контрабас, и сам съм поддържал инструмента си, както и тези на колегите ми , така че направата на бамбуков прът беше напълно естествена за мен. Аз срещнах за пръв път Том Максуел във родителите на жена ми. Скоро станахме баджанаци, защото той се ожени за сестрата на жена ми. По това време той поправяше своят състезателен автомобил "Морган Аеромакс". Той прогресира в тая област, и стана собственик в крайна сметка на "Лотус Европа". Том беше недоволен от скучната си работа в "Дженеръл Електрик", Предложих му да се върне към академичният живот, но скоро и двамата разбрахме, че правенето на пръчки е смисълът на живота ни . По това време вече правихме доста пръти за свои близки и приятели, така че ,събирайки смелост, скочихме в неизвестното. Това стана през 1969, в Чамбърсбърг. Аз тогава влязох в един магазин, продавачът много искаше да ми продаде стъклопласт, според думите му-бамбукът бил отживелица. Но измъкна под тезгяха един бамбук, според думите му,не могъл да го продаде 10 години. Аз го купих за оригиналната му цена , 25 долара. Продавачът си мислеше сигурно , че съм пълен балък. Тази въдица се оказа една от най -прекрасните, с които съм хвърлял изобщо- " Wright & McGill- Granger Victory", 8 фута 5 кл. на три части. След няколко години правене на ръка на бамбуци , само на V- блокове и ръчен инструмент ние разбрахме, че ни трябват машини . По това време фалира един производител, във Гринфийлд, щат масачузетс, и ние купихме всичко, и се преместихме там. " Томас иТомас " до ден-днешен се намира в Гринфийлд, Масачузетс. Моят приятел и партньор Максуел няколко години прави пръти за "Х.Л. Леонард и Ко". Той почина през 1998. След 15 години аз, и моят бизнес партньор тогава, Лен Кодела ,продадохме фирмата на производителят на скъпи пури " Пи Джей Каръл и Ко". Лен Кодела остана да прави луксозни, колекционни бамбуци, а аз съм главен конструктор на "Томас и Томас " до ден-днешен . Два пъти в нашата история сме получавали комисионна от Белият Дом. Първият път Роналд Рейгън връчи наш прът на австралийският премиер Малкълм Фрейзър, а вторият-когато той връчи две еднакви пръчки на принц Чарлз и лейди Даяна. Правили сме пръти по поръчка за Ерик Клептън, Джак Лемън и Джордж Карлин, кларнетистът Бени Гудман, и много други. Понастоящем фирмата принадлежи на запаленият мухар Марк Ричънс от Флорида. РАЗРАБОТКАТА НА ГРАФИТНИ ПРЪЧКИ На мен ми провървя, че започнах с ръчното конструиране на бамбукови мухарки. Бамбукът има много нисък модул на отношението тегло-твърдост, и затова познаването на конуса е крайно важно. В същото време бамбуковата пръчка е своего рода скулптура. И така, аз пренесох своите познания, и стремеж към детайла, и финесът на изработката от бамбука на графита. Всеки път, когато клиенти идват на туробиколка във фабриката, аз се удивлявам, колко са заблудени хората, мислейки ,че компютър изчислява строя и "изплюва" формулата на готовият прът. В действителност, това е процес, който прилича на този, при който шеф-готвачът създава нова рецепта. Безчислени часове проби, и хвърляне бележат този път, като много пъти се е налагало, да унищожим дорна, и да почнем отначало, чувствайки, че няма как да стане . Исключително надареният майстор на кастинга Джонатан Хъф казва, че най-важната съставка на една пръчка се казва -любов. Това е тази любов, която те кара да не можеш да спиш, да извадиш пръчката от калъфа отново, за да похвърляш още малко с нея.. В моят живот ми потръгна, да се занимавам с любимото хоби, и работа, но същевременно се чувствам изключително горд, че съм обкръжен от прекрасни приятели, и майстори, с душа и сърце- гаранция, че славата на "Томас и Томас" ще продължи и напред..." Поздрави !!
_________________ FORTUNA NON PENIS,CON MANUS RECIPE...
-Щастието не е х**,да го задържиш с ръка...
|