Привет скъпи друзя, светила-„канапома’ачи”, муховръзи и обикновени мухоносци...
„Неистовите” усилия на нашия клуб доведоха дотам, че да съберем скромните средства за закупуването на 4000 малки балканки, с които да зарибим два избрани обекта.
Половината от тези красавици получиха своето ново убежище във водите на красивото Йончево езеро във величествената „Водна планина”...
Организацията беше почти „швейцарска” – часовият график бе спазен до минута и в 11:11 часа поехме към Мальовица. По пътя се проведе кратък диспут на тема принципност, „правило 13” и вредни последствия от скритата реклама, но в края на краищАта доброто настроение и весел дух останаха да владеят душите ни...Все пак планината ни зовеше!
Школата в Мальовица ни посрещна весела и окъпана в слънчева светлина.
Бързи приготовления, майтапи и кратка фотосесия на „отиващите на бой герои”, ¾ от които не знаеха какво им предстои, поради което се и случи въпросният героизъм... Някои дори запалиха и цигара „преди подвизите”!
Началото на пътя беше „отрезвяващо” дори за мен, за доктор Андро сигурно е било стряскащо! Звуците които издавах бяха като родени от комина на Стефенсоновата „Ракета”, скоростта обаче бе над десеторно по-ниска...
След пистата нещата станаха леки дори за доктора и той с удоволствие поноси нелеката раница с хубавиците близо километър, преди да се сблъска със следващата стръмнина!
Това е „баира на мъдреците”, според Тазз!
Андро обаче явно си беше естествено мъдър, защото често спираше и мислеше за нещо си...
Аз станах един скромен Айнщайн, качвайки тежичката раница чак горе! А Лъчо си беше направо Платон – през целия път не даде неговата раница никому!!!! Чипси си остана съвсем непроменен.... Но аз скоро го натоварих с „логически задачи” от които той на два пъти с „истинско неудоволствие и жестока вътрешна борба” се отърваваше... Тъй с дружни усилия изнесохме дребосъците до горе!!!
Пожарът е нанесъл отвратителни щети и е оголил до кокал плътта на планинските склонове!
Най-сетне катеренето свърши и пред нас се откри езерото с нетърпеливо разхождащият се около него гос’ин Минев!
Припкайки като африкански антилопи се дотътрихме някак до брега и с дишане в стил „Мария Шарапова на Аустрелиън Оупън” се пльоснахме за кратка почивка, докато Лъчо накисваше чувалите за изравняване на температурата.
Две симпатични туристки завързаха лек и приятен диалог с него, който аз не успях да чуя, поради усилената си респираторна дейност...
Нейсе – започнахме това, за което бяхме дошли чак тук!
Първоначалното ни притеснение, че може да сме „сварили” драбосъците туткайки се по пътя прерасна в тих ужас(Т), когато голяма част от тях просто легнаха на дъното без да дават никакви признаци на живот!!!!!
След около 30-тина минути обаче всичко си беше в ред, едва около стотина мъника бяха дали „фира”... Щастливи продължихме докато и последната бъдеща красавица не намери своя нов дом.
Накрая аз обиколих навсякъде и подплаших истински всяка една рибка пусната от нас, за да съм сигурен, че е жива, здрава и със събуден инстинкт за самосъхранение! Е – при някои това не се получи, за съжаление!
Лъчо почна нещо да ми приказва и да сочи към туристките, а аз отвърнах – „не, благодаря – женен съм”, пък то излезе, че ги е навил да ни снимат...
Приятно уморени и доволни, и горди с направеното, се заехме да потренираме кастинга си (или просто който там каквото умее да прави с мухарка в ръка!), като се разпределихме по периметъра на езерото!
Рибите не бяха активни, имаше само 3 атаки изобщо, от които само една завърши с „арест”- тегава работа е да лъжеш езерна пъстърва в жегата, особено за нас по-неопитните в групата:
„Печелившата” муха (специално препоръчана от Тазз!)...
Уверихме се, че резултатите от предишните зарибявания са налице и щастливи се понесохме като леки, волни птички надолу!
Още веднъж следите от пожара изпълниха душата ми с тъга!
Обратният път прелетя неусетно покрай подметките ни и скоро се метнахме на „фтомбила”, за да се озовем набързо на пейките край „платеното” в Говедарци, където на сянка и ледена бира спретнахме кратък и задълбочен разбор на стореното и сътворихме блестящи планове за догодина!
Благодаря горещо на Лъчо, Владо и доктор Андро за гърбенето, както и на всички останали колеги помогнали за успеха на начинанието! Пак да повторим!
Да сте живи и здрави и – НАСЛУКА!
И – МОЛЯ ВИ – щадете дребосъците в това прекрасно езеро!!!
П.П. Всички снимки са тук:
http://mechopuhh.snimka.bg/fishing/yionchevoto-ezero.685607.all