Здравейте момци!!! Най-накрая дългоочакваната отпуска дойде....и както дойде, така и се изниза
. Независимо от това, прекарах десетина дни само в яко разпускане и мухарене...какво друго може да иска човек
. Почвам разказа от средата на приключението, ама така ми се подредиха снимките в компютъра, че Йовковци излезе на челно място...Иначе първо бях на Янтра, село Леденик, където се проведе събора, на Йовковци и приключих в с. Златия, Ломско.
Веднага искам да кажа - остана ми сърцето и душата на тоя язовир!! Невероятно интересни, редуващи се залив след залив, всеки със своя уникална ивица и красота......просто ми е беден речника да ви предам колко хубаво място е тоя водоем!!! Ако имате и капка колебание дали да го посетите - отивайте и не се чудете!!!!!! Трябва да уточня, че язовира е вододайна зона и голяма част от него е забранена за риболов - на практика през цялото време лових в зона 2 / поне така пишеше на табелките, които се срещаха тук-там /. В интерес на истината имаше доста местни риболовци, проверяващи органи не видях през трите дни. Но....стига приказки, да започваме с разказа и снимковия мат,риял
. Та след кратко спиране в гр. Елена и разглеждане на даскалоливницата, часовниковата кула и църквата, към ту 11.00 "стъпих" с колата на мост, пресичащ язовира...същия много ме впечатли, защото никъде другаде не съм виждал толкова дълъг мост над сладка вода!! Веднага пуснах аварийните, слязох и направих няколко снимки:
След десетина минути пристигнах в " Пристан в планината" - много хубав семеен хотел, с чудесен ресторант, находящ се в село Шилковци...Единствената забележка са малките стаи и "пионерските легла", както ги нарече благоверната
, ама то е ясно, че собствениците са се стремили да оползотворят максимално застроената площ...Ето малко снимки на базата:
А това е "служебната магаричка" на хотела
:
Държа да уточня, че пристигнахме на язовира в понеделник в най-големите жеги.....Разтоварих панаира и въобще не си и помислих да "хващам гората"...толкова беше горещо!! Името на хотела, вероятно, идва от един дървен кей, до който се стига по пътечка между дърветата / не му направих снимки
/, и до който е скована дървена къщичка с пейка и място за барбекю. Мястото бе заето от колеги от Русе, които ми се оплакаха, че от седмица нямат никаква слука, независимо, че са разпъвали с лодка, захранвали са с царевица и т.н. и т.н. Мислено си разделих "предлаганата" водна площ на две - в дясно и в ляво от въпросния пристан, като реших последователно да облавям местата.....
Посмях да се покажа с оружието чак към 17.30...не че беше станало кой знае колко хладно, просто сърце муарско веке не траеше....Избрах дясната страна....Още с второто хвърляне мухата бе стръвно налапана от един младеж около 20-те санта..Внимателно го откачих и го пуснах да си ходи по живо по здраво...Сега, от 06.30 качвам снимки, ама не смогнах точно тия "отдясно" да ги кача всичките
, затова сега ще пусна само две, а довечера ще ви покажа и останалите:
Викам си - ехее.....добро начало....Да, ама не!!! Продължавам по бреговата ивица, подавам по-навътре, по-навънка - не и не......Стигнах да страхотно място с потопени сухи дървета и островче, от където дръпнах две хубави рибки към 30-те и наблюдавах уникални шарани как стоят на педя под повърхността и с това приключи тоя "десен" излет. Малко бях притеснен, тъй като чисто статистически взиманията на мухата бяха не повече от пет с три реализирани риби
. Спомних си, че точно преди да тръгна, Роската написа, че язовира е "шантав" и не мога да очаквам кой знае какво от него...Взех да се притеснявам
.
На другия ден скачам рано сутринта и си викам - хорошо, айде да пробваме "левата" идея докато "голямата печка" не се е вдигнала !! Жената вика - идвам с тебе!! Викам и - хубаво, ама да знаеш, че се ходи по кал, из драки...то туй мухарлъка не е лесна работа
. С идването видях, че един черен път продължава след входа на хотела. Казаха ми, че няма нужда да се завирам из драките около пристана, а просто да тръгна по пътя - той си извеждал до брега. Тръгнахме по него с бодра крачка...По едно време нещо ми се белна отдясно в шубрака...гледам и не вярвам на очите си - надгробни паметници
:
Разгледах ги внимателно - бяха десетина гроба на хора, починали сравнително неотдавна - 1963, 1966, 1970 години....Много угнетяваща гледка - има една приказка, че човек е жив, докато някой си спомня за него, а от това, което виждаха очите ми по нищо не личеше, че някой си спомня за тези човеци.......На другия ден жена ми се разхожда из селото и ми разказа, че и църквата е запусната и полуразрушена и че на практика село Шилковци е поредното "мъртво" българско село и единствения живец в него са няколкото вили и въпросния хотел......
Както и да е....продължихме по пътя и след двеста метра наистина излязохме на брега на язовира. Тутакси се заемам с меткане / между другото пробвам Фишер-а с шнур ВФ5 - пръта се държи определено по-прилично и се натоварва много по-добре /, а жената се заема със снимките:
Още с първите хвърляния следва добро завихряне около мухата и първата сериозна риба от Йовковци поема към дълбочината / между другото рибите от язовира, подобно на жребчевските, са учудващо силни за размера си, диви и много борбени /:
Викам на жената - ей...на късмет си ми!!! Продължавам нататък и буквално онемявам - язовира се "гъне", в уникални заливи, които преминават в по-малки заливи, които от своя страна завършват с още по-уникални деренца.......Ходите, хвърляте и си казвате - аха...ето "дъното" на тоя залив и като отидете до там се оказва, че той продължава навътре....и още...и още......Спирам да говоря...просто гледайте снимките!!:
Засега толкова от бат,ви Райко...че работа ни чака!!! По-късно ще продължим със снимковия мат,риял и разказа!!! Поздрави!!!!!
Продължаваме с повествованието...Ето снимките от първия следобед на язовира, когато хванах "дясната" дирекция...:
А ето на този страхотен залив дръпнах две риби и наблюдавах уникални шарани:
Силите на жената издържаха само до три залива, след което събрах оръжието и се отдадох на блага мускатова рачия в ресторанта на хотела
. Въпреки това от главата не ми излизаше едно тясно дере, от което ме деляха 500 метра, преди жената да свали гарда
. Дремнах час и към 16.00 запраших със страшна сила по определено по-интресния и рибен "ляв" маршрут. И тъй като съм пурист във висша степен, оръжието този път бе Дан Крафт Фаст Тейпър Лайт, 8 фута, 3 клас , пет части, която, както ще видите, вече грижливо е почистена от лака
. Минах набързо местата от сутринта, тъй като онова пусто дере ме привличаше със страшната сила на непознатото, а и из небето се разхождаха доста опасно изглеждащи облаци
. Независимо от това, на по-перспективните места задължително се разписвах:
http://www.foto.bg/data/500/Picture_582.avi
Подплашвах и ей такива живинки:
Леко-полеко стигнах до входа на дерето. Интересното бе, че по права линия през по-големия залив имаше потопени във водата стари електрически стълбове. Най-близкият бе на около 15-тина метра от мен. Рекох си - айде сега да видим как е кастинга, а и дори около тоя нищожен диаметър от трийсетина санта може да патрулира дзвер....Взех, та се оказах прав
...Това бе и най-сериозната риба от престоя ми на Йовковци - охранен, към 40 сантиметров кефал, който се бори зверски и ми достави максимално удовлетворение от факта, че съм мухар:
http://www.foto.bg/data/500/Picture_583.avi
Седнах няколко минути да се успокоя...излишно е да ви казвам защо!! Около стълба на няколко пъти се обръщаха сериозни риби, но нямах повече слука......А дерето оставаше зад гърба ми и чакаше да бъде открито......Не искам да ви кажа как стигнах до края му - с издрани ръце, крака, глава и почти извадени очи....Оказа се невъзможно за каквото и да било мухарене - просто глинена стръмнина, цялата обрасла с драки и отвесни брегове...Но гледката, която криеха изумрузденозелените води на това дере, ме накара да забравя всичката болка...Съзерцавах със сигурност над 10 килограмови шарани около десетина минути, докато същите ми изнасяха величествено представление - плуваха царствено в кръг, изправяха се отвесно във водата, когато от дълбините се появяваше нов техен събрат, докато накрая потънаха в тихите води. Извинявам се за качеството на снимките, просто от вълнение не натиснах опцията далечно снимане - снимките са от над десетина метра над рибите:
След подобна гледка човек може да събере такъма и да си тръгне
доволен от живота, камо ли от риболова.....Но язовира ми бе подготвил още една изненада....точно на мястото, където черния път излизаше на водата, проигра добра риба....Аха се бях засилил към хотела - беше към 20.10 - 20.30 и не исках да лазя по нервите на булята и си викам - айде, последен опит - хвърлих и последва моментално вземане с пъстървово изхвърляне над водата.....Следващите десетина минути ще ги помня до края на живота си - това беше някаква плитчина, в която имах чувството че са се събрали всички кефали на язовира с размер между 25 - 30 санта. Всяко хвърляне бе безапелационно вземане на мухата...повечето риби освобождавах от нея с помощта на форцепса. Хванах над двадесет и пет, тридесет риби точно в рамките на десетина - петнадесет минути...след което всичко секна точно по начина, по който започна...........За по хубав завършек на престоя ми не можех и да си мечтая!!!!!! Бързо събрах такъма, минах през ресторанта, където оставих най-голямата риба с молба да бъде приготвена и сервирана на жена ми....Същата никога не е била въодушевена от риболовните ми подвизи...но рибата определено я трогна
...
Бахти...в първобитнообщинния строй бих бил много ценна партия...щото щях да осигурявам прехраната на катуна
На следващия ден времето окончателно се бе развалило...но така или иначе си тръгвахме....Ето и една хубава снимка от следващото селище - Средни колиби, ако не се лъжа, също страшна красота:
Това е момци, от бат,ви Райко за язовир Йовковци....Пак казвам - водоема ми хареса невероятно, очевидно държи и прекрасни риби!! Поздрави на всички!!!!!