Днес ще се запознаем със необикновенната съдба на един човек,преживял за кратко време неща за два живота,оставил ярка следа във историята на любимото ни хоби,и.... подготвящ своето завръщане!!! Макар че ни е съвременник, историята му е достойна за "имало едно време"
Така че, наслаждавайте се, на биографията му, разказана от него:
ЕКСКУРЗИЯ В ИСТОРИЯТА..
"Кариерата" на Джери като бланкостроител започнала още през1964 г.на брега на една рекичка ,пълна със стоманеноглави сьомги, във родният му щат Вашингтон.Той току що се бил уволнил от флота, като механик. На родната му река хващал много стийлхед,на спининг, но като минел май,реката започвала да спада,и рибата се хващала все по трудно. Лумис казва:
" Когато водата спадаше, рибата си беше още в реката, но не кълвеше.Всеки път,когато сложех влакно със разривно усилие 6-8 либри, ми кълвеше,но късаше.. Много мислех, и реших, че влакното издържа, но пръчката е твърда, и не поема силният удар.Необходима ми бе пръчка ,която да работи перфектно, гасейки ударите на рибата, и не позволявайки и да скъса влакното-така именно работят мухарките, разбира се!! И така, отидох в магазина, купих си една съклопластова мухарка 7 клас, прибрах се вкъщи и набързо я "преоборудвах" със макародържач и спинингови водачи.Получи се въдица със дължина 10и половина фута, способна да удържи голяма риба на влакно 6-8 либри.Когато нивото спадна още, аз минах на влакно 4 либри,но пръчката го късаше.Тогава си купих мухарка 4,или 5 клас, и я преправих.Във края на лятото аз бях единственият, който ловеше риба в нашата река,и то не по една-по 4,до 6 на ден.Нервите на местните не издържаха.Една вечер един ме спря ,и ме попита:"как така само ти ловиш,бе!!? "Аз му показах, но той не повярва, че може да се лови със толкова нежен такъм.Когато му го демонстрирах на реката, човека попита , къде се продават такива пръчки?!! Отговорих му-никъде.Правя си ги сам. Веднага човека ми предложи 100 $ за пръта.Моята надница по това време беше 97,20 $ седмично!! Отказах му,но когато стигна 200 долара ,не издържах!! Продадох го,отидох в магазина,купих си нов прът и го преработих.На другият ден на реката ме чакаше друг ..."Ти ли си тоя, дет` праи пръти за стийлхед?!!?"..Продадох му го, отидох, купих още един, прибрах се вкъщи и обясних на жената, как да го преработи...Така влязох във бизнеса ...
А след това ,работих във Cascade Rods, и накрая постъпих във Lamiglas..
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ГРАФИТ
Джери Лумис не е измислил графита, нито е направил първото коляно от него, но със сигурност е изиграл основна роля във усъвършенстването на технологията във зората на производството..
" Аз работех за Ламиглас. През 1973 Фенуик представи първата си графитна пръчка на изложението АФТМА в Чикаго.Това беше шок! Веднага се влюбих във тези пръчки!! Те бяха по- твърди, чувствителни и леки от всичко, което бях държал в ръце дотогава..Веднага отидох във фирмата, и им казах, да преминаваме на новият материал, но шефовете не бяха на това мнение.Както се полага, веднага започнах да събирам информация.Първият ми "разузнавателен "бюджет бе 250.Когато го изразходих, вече можех да убедя шефовете на Ламиглас, че риска си струва.Отпуснаха ми 5000 долара, със условието да направя 6 различни пръта до следващото АФТМА изложение.. Е тука вече стана страшничко.Отидох във библиотеката в Сиатъл, да чета за новата технология.Имаше само една статия ,че новият материал се ползва от "Боинг".Тогава аз застанах пред входната врата на "Боинг",и започнах да питам всички работници, които влизат и излизат, знаят ли нещо за тая идиотщина, графита? Отговора беше не.Така бе и на втория ден. На третия един сътрудник ме попита:" ти не стърча ли вчера тука цял ден??" Отговорих му ,че ще стърча и утре, и вдругиден..Човекът ме погледна, сещате се как,и каза:"не стърчиш къдет`трябва.Отиди на другият вход, откъдето влизат и излизат инженерите..."
На другият вход късмета ми се усмихна , и срещнах един джентълмен ,който се казваше Хари Матисън. Той се съгласи да поговорим.Човекът се занимаваше със графит съдържащи композити,а такива като него бяха в света по това време 4 човека...
И така, аз го поканих на закуска.След това го поканих на обед.После и на вечеря.Досаждах му дотогава,докато той не се съгласи да ми помогне да разработя въдици.Привлече той своите хора, и ние почнахме да изучаваме закономерностите при огъването на тръбовидни конструкции от графит.Това беше съвсем нов материал,от който правеха крила.Никой нищо не знаеше за огъването на тръба.Целта ни беше да направим колена, да ги огъваме до счупване, да измерим параметрите, и да създадем формула, по която да конструираме прътите на компютъра направо, без да правим безброй мандрели и образци.Слеполовин година, ние имахме формулата и 32 модела бланки.Уви, те не бяха толкова леки, колкото на Фенуик-техните бяха шест пъти по леки,от аналогичните стъклопластови, а нашите -само три, но не се чупеха!Аз тогава не знаех за огромните проблеми на Фенуик, свързани със здравината на огъване. Времето и парите, потрошени от нас за създаване на формулата за огъване, ни изведоха напред, когато работата дойде до производство и количества..бедата беше в това, че графита е 6 пъти по лек, но и 2 пъти по слаб от съклото на огъване..От Фенуик направиха прът, 6 пъти по лек, и 12 пъти по лесен за чупене...
Във тази наша дебютна 74 година аз не продавах въдици.Аз трябваше да продам думата, технологията, идеята графит...Фенуик беше лидер, Ако на такова име въдиците се чупят като клечки за зъби, къде сте тръгнали вие!!??
Тогава взех се аз в ръце, и сковах едно съндъче,от шперплат, със страни 6 на 6 дюйма, турих вътре 5 фунта олово, заковах го отгоре и в средата закрепих вирбел.Прокарах шнур през водачите на един прът2,70, 8 клас, и на всеки, който минеше, му завирах пръта в ръцете, и му казвах, да дърпа.Ако успее да отлепи съндъчето от пода, и познае, колко тежи, получава пръта със макара-подарък!!
За една седмица минаха 800 човека.80% не успяха да помръднат тежестта.Малцина го поместиха, и единици успяха. В събота дойде един грамаден мъж.Аз му тикнах пръта и му обявих условията.Той ми го върна с думите:" отлична пръчица, ма не искам да я троша.." Аз настоях, че пръчката може да вдигне 8 фунта. Докато се препирахме, около нас се събра тълпа от 300 човека.Почнаха залози...По едно време чух, че цифрата стигна 600 долара!!
Мъжагата започна да вдига, но съндъчето само се влачеше по пода..Предложих да му помогна. Това сякаш го шибна , и той вдигна тежеста на метър и петдесет от пода! Когато я пусна, възкликна:"това е самият дявол, не пръчка!!"
Човекът беше Тед Уилиямс ,от Залата на Славата на Бейзбола, мой училищен кумир. През тази година той купи от мен 13 пръчки....
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ..
_________________ FORTUNA NON PENIS,CON MANUS RECIPE...
-Щастието не е х**,да го задържиш с ръка...
|