Зарибяване, зарибяване, ама то трябва да се каже и на местните рибоци, че ще имат гости. С тая тежка задача се заехме Венци, Данаил Алексиев и аз. Пръв нагази да известява Данаил.
После се включих и аз. Пробвах се с един нов за мен начин – на нимфа. Набързо успях да предизвикам вниманието на 3-4 клона, една анаконда…………..
Е, майтап. Само на снимките изглежда голяма, иначе е до лакът;
и един охлюв,
който като разбра, че ще има малки гостенки, превъртя гуми и с 200 (км) отиде да подготви нещата.
Венци
имаше успех на суха, та и аз смених и веднага имах отзиви.
Снимки, снимки и хайде, ходи да кажеш на другите.
И те така общо 3 броя, като последната не снимах, поради технически причини. Помислих, че подводното фото пийна вода, но хубаво е, че не се оказа вярно.
Новината за зарибяването се беше разчула и даже се беше организирал един, както пишеше Радо във „Всекидневен муховръз“, бръмбар събор.
После стигнах до едно“У“-образно кръстовище
и тогава се обади Венци, да подсети, да се ориентираме на обратно. Наложи се двамата с Данаил да ме поизчакват, понеже много се заплесвах като например от едно такова „малко, червено, което и царя от пътя отбива“. Ако сте помислили, че е това:
то сте отгатнали. Имаше и ей такива чудатости,
които кръстих „България сега“ и „България след още 20 г., ако вървим в същата посока“. И стигнахме до мястото на срещата.
А там бате Данчо ги беше почнал..........
Малко черен хумор. Да поясня, за да няма недоразумения: той беше намерил в реката скъсана мрежа (парашут) с две умрели риби в нея. Как да приеме човек тези съдбовни знаци...........Аз си го разталкувах така: за да има смисъл от цялото зарибяване, трябва да се премахне браниерството. И пак се сетих за „България сега“ и „България след още 20 г., ако вървим в същата посока“. Но, докато има хора, които правят на доброволен принцип положителни неща, има и надежда.
Рибочките бяха разпределени.
На нашия екип се падата да зарибим най-горния участък на реката. И ето ни на мястото.
Ние с Данаил участваме за пръв път в такова мероприятие и добре, че беше Венци, та да ни обясни подробностите около темперирането и т.н.
С по кофа рибки всеки от отбора се зае да разсели животинките. Аз се запътих към най-горния участък.
Стигнах до едно място, където някой друг беше зарибявал.
Отидохме да видим и извора.
За пръв път съм на реката и това с извора беше като с Рим и папата.
По миризмата от скарата стигнахме до останалата част от дружината.
Е, на хубавата софра всеки се натиска.
Че яде салатка разбрах, но не стана ясно дали пие ракия.
При толко пъстърви дето ни минаха през ръцете, част от колегите бяха обладани от едни дяволски кленове под моста. Изредиха се поне тройца юнаци да им подават, но не и не. Не взема.
Е, клена си е клен, да го еВа. А го нямаше батя ви Райка – повелителя на кленьовете, да покаже „къде зимуват раците“.
Надявам се някой да не се обиди на моето отразяване на събитието. Поздрави на организаторите и на всички, които участваха в мероприятието.
„И те така“