Ха-хаааа.....Хааааа
...Здравейте молодци!! Днеска беше много каръшки ден...Поизчаках Слънчо да се вдигне малко и се метнах по рейсовете...След близо час кандилкане най-накрая акостирам на Цариградско при Инфинити..Слизам до реката и...греда...Пускат Пънча - не на макс, но достатъчно, за да "легне" рибата и да не пипа на нищо....Решавам да продължа по течението и да видя дали на ТЕЦ-о няма да "арестувам" някой есенен клендур, излязъл на припек. Стигам до брода, който неведнъж ме е спасявал при висока вода и пак...греда...Някой "умник" го е бастисал....С късите ботуши съм и няма как да продължа....Газ към Дружба 2, мятам се на 88, слизам на Гара Искър и тръгвам срещу течението на реката....Вървейки към ТЕЦ-о веждам две-три кленчета, припичащи са в едно тихо място в страни от течението..Връщам се леко, слизам и тъкмо подхождам, когато телефонът ми иззвънява някак си така по европейски...Гледам Ван Ванич, известен кат Мечо Пух!! Известява ме блажко, блажко, че е тръгнал към Пънча...Казвам му въобще де не се заглежда в реката под стената, а да пробва по плитчините около устието, пожелаваме си слука и приключваме разговора..Разбира се, кленчетата отдавна са си били камшика...Продължавам към езерото, там - пак греда....Никакви признаци на живот във водата...Връщам се към реката като много внимателно наблюдавам вяко затишие встрани от главното течение...И ги виждам - рибите като призраци в размътената вода се държат в тихите места. За съжаление въобще не обръщат внимание на мухите - сухи, мокри, бръмбарчета, пъстървови...Най-накрая един мъник спаси капото....Много му се зарадвах - по принцип първите пролетни и последните есенни риби се помнят по-дълго и от летните трофеи....Ето ви и малко фотки:
И накрая малко продуктово позициониране...Ти енд Ти енд Би Фи Ци - я да видиш ти!!
Толкова от Бат ви Райка!! Поздрави на сичкото мухар!!!