Някак болезнено е да пишеш рипорт за закриването на пъстървовия сезон....
Но, няма да се предаваме!
И тъй - след като в неделя стъпих на главите на над 30 риби в началото на Искрецка около моста на входа на селото и една дребна нашественичка ме спаси от трето за сезона капо, реших все пак в петък да изклинча от работа и да си опитам отново късмета си на същото място! Никой не ми се разсърди в службата и някак окрилен от усмивките на колегите полетях към поточето на мечтите.... :-))
Понеже в неделя не си спазих ритуала и не пих бира преди да почна, този път грижливо се снабдих със скъпоцената кехлибарена течност в кварталното магазинче зад нас, което ми донесе смес от състрадателни и укорителни погледи в очите на комшиите в този ранен час! А аз се разхилих и се метнах на колата...
Хич и не разбрах как стигнах и се облякох в бойното снаряжение. Погалих нежно капака на "Рени" и ѝ благодарих, че ме докара жив, с тайната надежда да ме върне такъв... После бавно и тържествено пресякох пътя току пред муцуната на смел самоубиец, излитащ от Искрец с Васкокецовата скорост...
Реката е уникално, но упорито ниска, даже бях посвикнал сухите мухи да се закачат по водораслите на дъното сякаш са нимфи... Слезнах под сливането с Козла на петдесетина метра под съборения мост. Един хубав плиткаж привлече погледа ми с две нагли взимания под надвесена върба! Бавно и Фнимателно пропълзях до един кръгъл камък и иззад него почнах да замервам клоните с най-прекрасните си грозници!!!!
Най-накрая успях да докарам торбата до размер под ф500 и още с първото точно кацане на мушето последва прекрасно и класическо взимане! Контра, хладнокръвие, кеп! КЕФ! Нашественичка, но все пак пъстърва!
Продължих да подавам, закачих още една риба, но този път не успях да я удържа при опитите и да скача до небето и се измъкна! Седнах и си починах 5-6 минути, след което колелетата по повръхността се появиха отново. Подаване и...клооон. Мамка му! Ядосан станах, преджапах с мачетето в ръка и си подготвих полосата за нормално мухарене!
Мартуни ме е виждал в действие! ;)
Пак изчакване петнадесетина минути и един кръг направо ме взриви! Подадох в зоната и последва нещо, което не бях преживявал отдавна - засечка и късане на Щрофт 0,10, прясно сменен след клона, някъде в средата! Рибата след това скочи 2-3-4 пъти напред по течението като обезумяла! Е, сигурно и е болезнено, все пак...
Не ми се чакаше да проверя след колко време дребните пъстръви (имаше около 7-8 в разлива) ще се върнат и се качих нагоре по реката към вира до бивщия държаввен рибарник. Загоров знае какви драми носи той. Пропълзях до ръба на яза и внимателно подадох на 2-3 метра. Незабавно изпод устието на тръбата изкочи една американка...
После имах още три атаки и дежурното заплитане в клоните отпред... :-))
Изтеглих се към началото на вира и подплаших една яка американка вероятно над 35 санта! После ядосан рендосах една елша, да не ми се закача за мухите повече !
И таман почнах да примамвам две интересни риби, не щеш ли пристигна някакъв мургав галфон със спининг и се надвеси над тях с въпроса "Има ли риба, бате?", при което те дойдоха да ми се изсмеят и после панически се разбягаха из вира... Теглих му една и се преместих под моста на пътя! Лазейки успях да се добера до удобно място за подаване и на петия опит имах щастието да излъжа най-едрата риба за деня! Учудих се на лакомото вземане и на бързото предаване в боя?!??!!?
Опитвах още двайсетина минути, но друга риба не пожела да вземе, нормално в тия ниски води и на тая никаква дистанция от 5 метра... Продължих нагоре по "потока" и точно на изходящата тръба на новия рибарник станах свидетел на комично "сбиване" за грозницата ми! Две вълни се втурнаха към мухата, за съжаление по-малката бе по-близо и взе!
Вече бях изгубил надежда, че ще видя балканка и се преместих под водопада на най-горния рибарник, като подавах направо с отчаяние и досада, когато нещо жълтеникаво прекоси вира и взе безкомпромисно! О чудо! Да, да, да! Една дама бе закъсняла за срещите в началото на мръстенето и ми позира за достоен завършек на този пъстървов сезон!
Слава тебе Боже!
Пет часа - пет риби! Какво повече да искам от това поточе в тоя сезон???
Събрах тояжката и си тръгнах!
По пътя радосното ръмжене на "Рени" и яката китара на Джон Петручи разсейваха тъгата по отлетялите емоции...
Догодина - пак!