От няколко месеца съм отново в тази страна и и една от първите ми задачи беше да се сдобия с членска карта на риболовния клуб в гр.Ставло, който стопанисва дълъг участък от река Амблев и няколко нейни притока. Членската карта е само за риболов хвани-пусни и само с изкуствени примамки, на цена 35 евро за година, което е напълно приемливо. Има си и няколко риболовни участъка само за хвани-пусни.
Началото на сезона се забави, заради обилните дъждове и студеното време – на първия ден за риболов 16-ти март и реката, и притоците бяха преляли. След това имах две разходки по Амблев и по притока й Червената вода (Eau Rouge), за които вече съм писал преди години, които завършиха общо с 3 дребни рибки.
През април най-после издебнах един хубав ден без дъжд и в ранния следобед цъфнах на мястото на сливането на Амблев с Червената вода. Ето го:
Ето и една от табелките на местния риболовен клуб:
Заради дъжда от предишните два дни нивото на реките отново се беше покачило и двете се бяха поразмътили. Колебаех се накъде да поема и реших да започна от мястото на самото сливане. Нагазих във водата и на второто подаване на нимфата чух зад гърба си силен плясък. Обърнах се и видях един огромен лебед да ме наближава устремно. Явно бях нагазил на място, което той считаше за своя територия. Със сериозна и сърдита физиономия хайванчето дойде до мен и ме фрасна яко с крилото по крака. Като видя, че излизам на брега, се успокои, но щом забеляза, че подбирам подходяща гьостерица от околните клонаци, явно се досети какво го очаква и набързо прешляпа през реката към отсрещния бряг.
Реших, че няма смисъл да упорствам в този участък, който беше вече хубаво нацамбуркан и след като погледнах още веднъж двете реки и прецених, че Червената вода е малко по-бистра, свърнах натам.
Явно не бях сгрешил с избора си, защото скоро започнах да дърпам рибки 18-22 см на нимфа.
Пъстървичките бяха активни и борбени и след около 2 и половина часа риболов и 15-тина броя си тръгнах доволен.
Вече кроях планове за следващо идване по тези места след около месец с къса пръчка и суха муха.
И наистина, в началото на май отново се озовах на същото място. Двама германци вече бяха опънали мухарките и нанизали шнуровете. Изненадах се, като ги видях там, но пък те направо щяха да си изпуснат мухарките, като видяха българска кола. Те се готвеха да нагазят в Червената вода, а аз и без друго имах планове да обърна по-сериозно внимание на Амблев, та всеки пое по пътя си. Голямата река отново беше висока, мътна и студена.
След около три часа чегъртане с нимфи и само две риби, реших да сменя мястото. Студеният вятър, който духаше от сутринта, беше спрял, а над водата вече летяха еднодневки. Върнах при сливането на двете реки и установих, че германците са си тръгнали. Други колеги не се мотаеха наоколо, за разлика от бреговете на Амблев, затова аз прибрах оборудването за нимфа, извадих късо стъкло с копринения шнур, вързах сухата муха и отново тръгнах покрай Червената вода.
Бинго! В слънчевия следобед и при излюпващите се и летящи еднодневки рибите се бяха активизирали, събираха си спокойно от повърхността и атакуваха стръвно всякакви имитации.
Отдавна не бях си доставял такова удоволствие да виждам пред мен по няколко вдигащи се риби, да им подавам и да ги изваждам една след друга. За около 2 часа си направих 14-15 броя, като всички риби бяха налапали мухата стръвно и дълбоко.
За разлика от очевидно зарибените риби по Амблев, които бяха с разбъркани и опадали люспи, поотчупени перки и други травми (реката се зарибява поне 4 пъти годишно с малки и големи риби), рибките в Червената вода, макар и да достигаха максимум 25-26 см., изглеждаха съвършени и като цвят, и като форма.
Спрях риболова след поредната хваната риба, която видях да се вдига в един дълбок вир, за да ми остане хубавия спомен от един страхотен мухарски ден.